О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 19.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети март през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 23 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба /неправилно озаглавена „касационна”/ на „Г” Е. със седалище в гр. С., област Благоевград, ул. „. планина” № 20, представлявано от управителя си М. Н. П. , подадена против протоколното определение на Благоевградския окръжен съд, ГК, от 23. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 962/08 г., с което въззивното производство е било прекратено: като „образувано по жалба от ненадлежна страна”.
Оплакванията на търговеца-частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение, като се инвокира довод, че се касаело за допусната техническа грешка в изписване наименованието на фирмата на въззивника /с добавката „ВВГ” след името „Г”/, която обаче не била пречка първостепенният съд, постановил неблагоприятно за „Г” Е. – гр. С. решение, надлежно да администрира постъпилата в законния срок въззивна жалба от дружеството, представлявано от управителя си М. Н. П. , видно впрочем и от приложеното към същата жалба банково бордеро за внесена по с/ка на Благоевградския ОС държавна такса, където вярно било написано действителното наименование на фирмата на търговеца-въззивник.
Ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното производство по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД А. Ив. Т. от гр. С. не е ангажирал становище по оплакването на търговеца за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че частната жалба на „Г” ЕООД-гр. Симитли, което е било надлежна страна в първоинстанционното производство пред РС- С. , е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Императивно изискване е въззивната жалба да съдържа точно определени реквизити, упоменати лимитативно в текста на чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 ГПК, като в случай, че е налице нередовност по отношение на който и да е от тях, въззивният съд е бил длъжен да процедира съобразно правомощията си по чл. 262, ал. 1 ГПК.
Според легалната дефиниция на чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си „и се подписва”. След като всяко едно търговско дружество е юридическо лице /арг. чл. 63, ал. 3 ТЗ/, този който се подписва за него е управителят му. Възможно е в течение на разглеждането на един спор пред различните по степен съдилища да настъпят подлежащи на вписване в търговския регистър промени относно статуса на такъв вид търговец: било промяна на седалището му или в адреса му на управление, на представляващите юридическото лице /арг. чл. 30, ал. 1 ГПК/ и най-сетне – в наименованите на фирмата на търговеца. Когато тези промени се проявяват по отношение на един и същ търговец, това се установява посредством съответното удостоверение за неговото актуално състояние. В случая твърдяната от частния жалбоподател техническа грешка би могла да бъде своевременно отстранена, ако окръжният съд бе оставил въззивната му жалба без движение – с оглед евентуално представяне на ново удостоверение за неговото актуално състояние, съобразявайки обстоятелството, че тази жалба е постъпила в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, чиито начален момент е този на редовното връчване на първоинстанционното решение на ответното „Г” ЕООД-гр. Симитли, представлявано от управителя си М. Н. П. , както и че с банково бордеро № 00637578/8.VІІ.2008 г. по същата е била надлежно внесена държавна такса в размер на 28.50 лв. точно от ответното по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД Е. с наименованието „Г” и седалище в гр. С., т.е. с онова наименование на фирмата му, с което този търговец е фигурирал и в списъка на лицата за призоваване във въззивното пр-во пред Благоевградския ОС. В крайна сметка последният би могъл да прецени, че действително се касае за техническа грешка по отношение реквизита по чл. 260, т. 1 ГПК, ако бе съпоставил данните по удостоверението за актуално състояние на ответното пред първата инстанция Е. /а не ООД/, чиито едноличен собственик на капитала не е било физическо, а юридическо лице – въпросното „Г” ООД със седалище в гр. С., кв. Ораново, ул. „П” № 3. Очевидно погрешно, вместо на действителния адреса на управление на търговеца-ответник /гр. Симитли, ул. „. планина” № 20/, първостепенният съд е съобщил своя акт по съществото на спора на друг адрес – този на едноличния собственик на капитала, посочен по-горе.
С оглед изложеното частната жалба на „Г” ЕООД-гр. Симитли ще следва да бъде уважена, като атакуваното с нея прекратително определение се отмени и делото бъде върнато на същия състав на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното определение на Благоевградския окръжен съд, ГК, от откритото с.з. на 23. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 962/08 г., с което въззивното производство е било прекратено „като образувано по жалба от ненадлежна страна”.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 23 по описа за 2009 г.