О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 29.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 442 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1657/11.ІІІ.2009 г. на „Х” О. – гр. С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Б от АК- С. против решение № 606 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 2.ІІ.2009 г., постановено по т. д. № 745/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 40 на Смолянския ОС от 5.VІ.2008 г. по гр. д. № 22/2007 г. С последното, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, дружеството-настоящ касатор е било осъдено за заплати по с/ка на А. за с. к. сума в размер на 12 184.06 лв., представляваща дължима неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма по сключен приватизационен договор и допълнителното споразумение към него от 13.VІІ.2000 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 29.ІІ.2008 г. и до окончателното й изплащане, както и 833.68 лв. деловодни разноски в полза на А. и 487.36 лв. държавна такса – съответно в полза на бюджета на съдебната власт.
Оплакванията на касатора „Х” О. – гр. С. са за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, като във връзка с твърдението за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила се претендира касирането на неговия съдебен акт по съществото на облигационния спор и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Инвокиран е довод, че частичното неизпълнение на поето по инвестиционната програма задължение не следвало да има за последица търсенето на неустойка, тъй като с последната се санкционирало само пълното неизпълнение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Х” О. – гр. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с частичното наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: понеже „обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация А. за с. к. – София писмено е възразила чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Л. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „Х” О. – гр. С.. Поддържа се, че приложимият към облигационния спор закон за задълженията и договорите е бил обнародван още през 1950 г., като специално редакцията на ал. 1 на неговия чл. 92 е останалата непроменена и след изменението на текста в останалите му части, датиращи от 1996 г., поради което не ставало въпрос за разпоредба, по която да няма съдебна практика, а оттам – че не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Х” О. гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Точното прилагане на закона е от значение за правилността на всяко едно съдебно решение – в противен случай последното би било незаконосъобразно. Неспазването от страна на решаващия съд на това императивно изискване обаче, представлява касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 предл. І-во ГПК, но по никакъв начин не може да се отъждествява с основанието за допустимост на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изискващо кумулативно въпросът, по който въззивния съд се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/ да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но едновременно с това същият да е от значение и за развитие на правото въобще.
С оглед изложеното тезата на „Х” О. – гр. С. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че ако не бъдело допуснато разглеждането на касационната му жалба би се стигнало до влизане в сила на едно порочно по смисъла на чл. 20а и на чл. 92, ал. 1 ЗЗД въззивно решение – „вредно за развитие на правото”, е правно несъстоятелна и не обосновава приложно поле на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 2.ІІ.2009 г., постановено по търг. дело № 745/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 442 по описа за 2009 г.