О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 16,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 36 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4841/14. ХІІ.2009 г. на едноличния търговец В. П. П. от гр. С., действащ с фирмата „В”, подадена против въззивното определение № 305 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 3. ХІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 502/09 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1500/23. ХІ.2009 г. на РС-Смолян по гр. д. № 559/09 г.: за връщане – като нередовна – на неговата искова молба срещу „А” ЕООД-гр. Смолян и за прекратяване на първоинстанционното производство.
Оплакванията на ЕТ-частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение на Смолянския ОС – поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а също и „несъответстващо на практиката на ВКС и на духа на закона”. Инвокирани са доводи, че след като веднъж първостепенният съд е извършил доклад по делото и е насрочил първото по него открито съдебно заседание с призоваване на страните, той не разполага с правомощието – в хода на редовно учреденото вече исково пр-во, да оставя исковата молба без движение и съответно да я връща.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Смолянския ОС, частната касационна жалба на Е. В. П. П. от гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор П. поддържа приложно поле на касационното обжалване, аргументирайки се с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като изтъква, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който противоречи на практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.” В този връзка В. П. П. се позовава на общо 11 съдебни акта, от които два са на Разградския ОС и на Хасковския ОС, други два – на състави на ВАС, а от останалите седем един представлява решение на ВС на НРБ (№ 741 от 16.ІІІ.1970 г. на І-во г.о. по гр.д. № 279/70 г.) относно това, че не може съдът да откаже да допусне и да разгледа увеличението, намалението или изменението на искането, което прави ищецът – без да се изменя основанието на претенцията, докато останалите шест определения са постановени от отделни състави на ВКС при действието на новия ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ и съставляват казуална практика по приложението на чл. 129, ал. 3 от този закон. Съдебни актове, които не са постановени от ВКС /респ. от ВС – до 1996 г./, а от окръжни съдилища в страната, както и тези, постановени от ВАС, не попадат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното решение на състав на ВС на НРБ от 1970 г. е съвършено неотносима казуална практика към въпросите за редовността на исковата молба, респ. допустимостта на иска, защото визира процесуалната възможност, стига да не се изменя основанието, да бъде изменян размера на първоначално заявената претенция. Що се отнася до останалите определения на състави ВКС, всички те в крайна сметка препращат към установената с разрешенията по т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 7 от ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС задължителна за съдилищата в Републиката практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: за невъзможността въззивният съд да продължи производството по делото и да се произнесе по съществото на спора, когато е налице недостатък на исковата молба – неяснота и липса на конкретизация във фактическите твърдения относно основанието за претендиране на исковата сума (представеното към изложението на частния касатор П. Опр. № 90 от 10.ІІ.2009 г. на І-во т.о. по т.д. № 712/2008 г.), а също и съображенията, че по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, както и на чл. 127, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ГПК, „има практика на ВКС /задължителна такава, обективирана в постановления и тълкувателни решения и по конкретни дела/”: Опр. № 452 от 13. Х.2008 г. на І-во г.о. по гр.д. № 1450/08 г. Следователно не е налице противоречие между обжалваното въззивно определение на Смолянския ОС, от една страна, и въпросната практика на ВКС – от друга, по процесуалноправния въпрос за възможността решаващия съд и в течение на веднъж вече образуваното пред него исково производство, да може да оставя всяка една искова молба без движение, когато недостатъкът й е бил забелязан по-късно.
На второ място, не се констатира наличието и на сочената от частния касатор П. предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като той очевидно погрешно отъждествява съдържанието й с отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на неправилните определения на въззивните съдилища, докато разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ГПК /идентична с тази на чл. 100, ал. 3 ГПК-отм./ са отстранили по категоричен начин неяснотата дали нередовната искова молба може да бъде оставяна без движение, когато недостатъкът й е бил забелязан по време на производството, т.е. вкл. и пред въззивния съд, а не както това е в случая – още в първата инстанция.
В заключение, независимо от твърдението на частния касатор в тази насока, не бе констатирана недопустимост на обжалваното прекратително определение на Смолянския ОС, а и в жалбата и изложението към нея не се навеждат конкретни доводи за такъв негов порок.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от П. въззивно определение на Смолянския ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 305 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 3. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 502/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 36 по описа за 2010 г.