О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 28.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 233 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1411/25.ІІІ.09 г. на Я. К. Г. от гр. Ш., подадена чрез процесуалния му представител адв. И от АК Ш. , против определение № 104 на Варненския апелативен съд, ТК, от 10.ІІІ.2009 г., постановено по ч.т. дело № 81/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното определение № 7 на Ш. ОС от 12.І.2009 г. по т.д. № 624/07 г. – за осъждането на настоящия частен касатор по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ да заплати на „В” ООД-гр. Шумен сума в размер на 6 500 лв., представляваща равностойността на направените от това д-во съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на частния касатор Г. са както за необоснованост и незаконосъобразност, така и за постановяване на обжалваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокирайки довод, че в пр-вото по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ бил използван документ с невярно съдържание, той претендира отменяването на този съдебен акт или спиране на настоящето дело по реда на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор Г. релевира предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с определението си по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ въззивният съд се е произнесъл по въпроса в тежест на коя от страните по спора следва да бъдат възложени разноските по водене на делото, но в хипотеза,, в която ответникът не бил давал повод за неговото завеждане. В този смисъл обжалваното определение било в противоречие с О. № 475/1. ХІІ.05 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. по ч.т. дело № 275/05 г., според което: „Разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ГПК указва, че в случаите, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат на ищеца”. Отделно от това „въпросът за облагодетелстване на ответника с присъждане на разноските за него при недобросъвестното му поведение, дало повод за предявяване на иска” бил „процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „В” ООД-гр. Шумен писмено е възразило чрез своя процесуален представител адв. Б от АК Ш. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, частната касационна жалба на Я. К. Г. от гр. Ш. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Частният касатор не е обосновал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не може да се констатира противоречие между атакуваното от него определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, от една страна и цитираното в изложението определение на състав от ТК на ВКС, което обаче е по приложението на чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./ – от друга. Напротив, в мотивите на обжалваното определение Варненският апелативен съд последователно е разграничил, че в процесния случай хипотезата на чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./ въобще не е възниквала, понеже тя предпоставя искът да е бил уважен, докато в действителност предявените от А. К. Г. искове с правно основание по чл. 346 ГПК /отм./ срещу „Т” А. – Ш. и „В” О. – Ш. , са били отхвърлени: „поради отпаднал правен интерес след завеждане на иска”.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, тъй като тя съдържа игнорираното от частния касатор кумулативно изискване на законодателя разрешеният от въззивния съд въпрос, релевиран в изложението, да е такъв, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. В случая обаче частният касатор Я. К. Г. недопустимо отъждествява първото от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с първата част от съдържанието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното достъпът на частния касатор Я. К. Г. до касационно обжалване на атакуваното от него въззивно определение ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104 на Варненския апелативен съд, ТК, от 10.ІІІ.2009 г., постановено по ч. т. дело № 81/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 233 по описа за 2009 г.