О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 15,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 596 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9601/4.ІІІ.2009 г. на „Ч” АД-София, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта В. Г. Л. , против въззивното решение № 418 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г от 16.І.2009 г., постановено по гр. д. № 2745/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 25-ти с-в, от 29.V.2007 г. по гр. д. № 16300/06 г. С последното е било признато за установено по отношение дружеството-праводател на настоящия касатор, че А. К. В. от София не му дължи сума в размер на 5 490.22 лв. „определена въз основа на констативен протокол № 0* от дата 3 юли 2006 г.”.
Оплакванията на касатора „Ч” АД-София, който е правоприемник на бившето „Е” АД – София, са за постановяване на обжалваното въззивно решение на СГС при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 271, т. 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че с атакуваното въззивно решение, постановено по отрицателен установителен иск, била разменена тежестта на доказване в процеса. Поради това се претендира касирането му като неправилно и – независимо от довода за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този отрицателен установителен иск на А. К. В. от София да се отхвърли – като неоснователен, вкл. ведно с присъждане на всички направени от дружеството в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представителят на „Ч” АД-София се позовава на наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, твърдейки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос, „решаван противоположно от съдилищата на нашата страна, касаещ основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисляване”, а също и че противоречиво били решаван в съдебната практика процесуалноправния въпрос, предмет на произнасянето на СГС: досежно това ползват ли се съставяни от името на електроразпределителното д-во констативни протоколи с обвързваща доказателствена сила, когато не са били оспорени. В тази връзка касаторът се позовава на друго решение на СГС, ГК, с-в ІV-Б, от 11. Х.2007 г., постановено по гр. д. № 3343/06 г., с което е бил отхвърлен осъдителен иск на абонат срещу бившето „Е” АД – София с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, имащ за свой предмет претенция за връщането на сума, платена недължимо като цена за доставена ел. енергия, начислена на основание констативен протокол.
Ответникът по касация А. К. В. от София не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Ч” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване е налице когато наред с обжалваното въззивно решение в правния мир съществува и друго влязло в сила решение, постановено по идентичен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, което му противоречи. В случая търговецът-касатор се позовава на влязло в сила решение, постановено обаче по осъдителен иск срещу неговия праводател, докато обжалваното от „Ч” АД – София въззивно решение на СГС е постановено по отрицателен установителен иск срещу дружеството. Следователно депозираното от последното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обективно годно да обоснове приложно поле на касационния контрол по отношение атакуваното с жалбата въззивно решение на СГС, който той е постановил по гр. д. № 2745/07 г., най малкото защото по необходимост различно разрешава въпроса за доказателствената тежест, която носят страните по спора, в единия и в другия процес. Наред с това релевираният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос за доказателственото значение на съставяните от ел. разпределителните д-ва констативни протоколи има изцяло хипотетичен характер, тъй като в случая е прието, че процесният, с който е било констатирано отклонение в нормалния режим на работа на електромера на В. /а и последният не го е оспорвал като документ, изготвен по предвидения в О. условия на касатора ред и затова установяващ релевантното за спора обстоятелство/ не е бил същевременно достатъчен – поради липсата на други елементи от фактическия състав, обуславящ правомерността на извършената корекция на сметката на абоната-ищец. Безпротиворечиво с влязлото в сила решение, на което касаторът се позовава в изложението си, се приема, че само когато удостоверените с такъв /едностранно съставен от представител на търговеца/ протокол констатации се подкрепят и от гласни доказателства, той е годно доказателствено средство. Следователно с изложението си касаторът не обосновава тезата за противоречиво прилагане на правилото на чл. 144 /отм./ ГПК в практиката на различните състави на СГС като предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, не представлява процесуалноправен въпрос този за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, тъй като нарушаването на съответните правила има естеството на отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК за касиране на неправилното въззивно решение, а не и на основание за допускане на касационното обжалване, докато релевираният от търговеца-касатор въпрос дали неговите общи условия имат характера и на изрична уговорка между страните по спора, е с изцяло хипотетичен характер /арг. от текста на т. 70 от същите/, цитиран в мотивите към обжалваното въззивно решение на СГС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 418 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 16.І.2009 г., постановено по гр. д. № 2745/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 596 по описа за 2009 г.