О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 28.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 394 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4383/4.VІ.2009 г. на Д. В. , В. В. и Г. Г. /първите двама в качеството им на бивши съдружници „на ликвидирания т. „Н” ООД”-София, а третият – бивш ликвидатор на същото, всички представлявани по пълномощие от адв. А. И. ( Р. ) от САК/, подадена против определение № 575 на САС, ГК, 5-и с-в, от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по ч.гр. д. № 377/09 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане въззивната жалба на заличеното от регистъра „Н” ООД-София срещу първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 23. Х.2008 г. по гр.д. № 1581/07 г. С последното заличеният т. , който при завеждане на делото е бил в ликвидация, е осъден да заплати на „Д” О. със седалище в гр. Ф., ФР Германия сума в размер на 41 768.74 евро, като равностойност на продадени стоки по три фактури от датите 13.ІІІ.2006, 31.ІІІ.2007 г. и 30.ІV.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /26.ІХ.2007 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на 2 274.08 евро считано от съответния падеж по ф/ра и до датата на подаване на исковата молба.
Оплакванията на тримата частни жалбоподатели са за неправилност на обжалваното прекратително определение на САС, тъй като с него те били „окончателно лишени от справедлив процес, воден с тяхно участие като заинтересовани лица, били навремето в определени правоотношения с ливидираното понастоящем О. , които имали правен интерес от прогласяване на първоинстанционното решение на СГС за нищожно”. Поради това частните жалбоподатели Г. и В. претендират чрез процесуалния си представител отменяване на обжалваното определение на САС, но също и прогласяване в настоящето пр-во на нищожността на съдебния акт на първата инстанция по съществото на облигационния спор, защото той бил постановен спрямо несъществуваща в правния мир страна.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Д” О. – Германия писмено е възразило чрез адвокатите И. Хр. Б. и В. Я. Т. от едноименното адвокатско д-во по допустимостта на частната жалба: като просрочена и подадена от нелегитимирани лица, навеждащи доводи, относими единствено към вече влязлото в сила първоинстанционно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в производството пред САС, частната жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба, която САС е оставил без разглеждане с атакуваното определение, е била подадена от заличения т. „Н” О. – София чрез същите три физически лица, последното от които имащо и качеството на бивш ликвидатор на това дружество с ограничена отговорност. Твърденията в нея са били за това, че още към датата на постановяване на атакуваното първоинстанционно решение на СГС, заличаването на въпросния т. от регистъра е било вече факт.
Приемайки, че при тези данни въззивната жалба не би могла да породи присъщите й суспенсивен и деволутивен ефект, Софийският апелативен съд е прекратил въззивното производство. Този него извод е правилен /законосъобразен/.
Абсолютна процесуална предпоставка, за да може да бъде проведено успешно всяко едно исково производство, е да съществуват правосубектни страни. За наличието на тази предпоставка всеки съд има правомощието да следи служебно във всяко положение на делото. В случая, макар първоинстанционното решение на СГС ат 23. Х.2008 г. да е било постановено също срещу вече неправосубектна страна, то не е било надлежно атакувано от насрещната легитимирана страна /немското д-во/ в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е влязло в сила. Друг е въпросът, че този негов порок не е от естество да го характеризира като нищожно. Въззивна жалба срещу решение на първата инстанция няма присъщите й суспенсивен и деволутивен ефект, когато е подадена от нелегитимирани лица. Поради това изводът на САС, че в случая той не е бил валидно сезиран ще следва да бъде споделен.
С оглед изложеното обжалваното прекратително определение на САС ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 575 на Софийския апелативен съд, ГК, от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по гр. д. № 377/09 г., с което въззивното производство по това дело е било прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 394 по описа за 2009 г.