О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 19.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 467 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 220 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5273/1.VІІ.09 г. на „Р” ЕАД – гр. В., подадена чрез процесуалните му представители по пълномощие против определение № 770 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от з.з. на 8.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1165/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу протоколното определение на ОС В. , държано в откритото с.з. на 19.ІІІ.2009 г. по гр. д. № 646/08 г. – относно заличаване по реда на чл. 219, ал. 2 ГПК на конституираният в процеса като трето лице- негов помагач Г. Ив. Г. , поради това, че последният живеел от 2004 г. в чужбина.
Оплакванията на търговеца-частен касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това „Р” ЕАД-гр. Враца претендира касирането му – наред с първоинстанционния съдебен акт по чл. 220 ГПК, ведно „с даване на задължителни указания за приложението на закона”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Р” ЕАД – гр. В. релевира предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновавайки приложното поле на касационното обжалване за конкретния случай с доводи, че след като почти десетилетие е в сила законът за българите, живеещи извън Република България ( О. ДВ, бр. 30 от 11.ІV.2000 г.), погрешно означаван от частния касатор с абревиатурата „З”, употребеният в чл. 219, ал. 2 ГПК израз „живее в чужбина” следвало да се тълкува във връзка с подробната законова регламентация на понятието „българин, живеещ в чужбина”. Този въпрос бил от значение както за точното прилагане на процесуалния закон, но така също и за развитие на правото, защото липсвала съдебна практика и по новата уредба на чл. 47, ал. 7 ГПК и евентуалната възможност за назначаване особен представител на веднъж конституираната, но отсъстваща от България подпомагаща страна.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба Л. К. С. от София писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. К. К. от АК В. по основателността на оплакванията, изложени от търговеца частен касатор.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на „Р” ЕАД – гр. В. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, които са запазили значението си и при действието на ГПК, който е в сила от 1 март 2008 г., преграждащо по-нататъшния ход на делото /пр-вото/ определение не е налице при отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 174 и чл. 175 ГПК /отм./, защото третото лице никога няма качеството на главна страна в процеса, т.е. иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство. Напълно припокриващи се по смисъл с цитираните в това тълкувателно решение две разпоредби на ГПК /отм./ са текстовете на чл.чл. 219 и 220 от сега действащия процесуален закон, озаглавени съответно „встъпване на трето лице” и „Привличане на трето лице”. От друга страна, всяко определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото е по вида си и процесното /по чл. 220 ГПК/, подлежи само на двуинстационно разглеждане и следователно ВКС се произнася по жалби срещу тази категория определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Настоящият случай обаче не е такъв: налице е отрицателно произнасяне на първостепенния съд, вече в хипотезата на чл. 253 ГПК, което е било потвърдено от въззивната инстанция. В този смисъл посочването на САС, че неговото определение подлежало на инстанционен контрол от страна на ВКС – „при спазване изискванията на чл. 284 ГПК”, е без правно значение.
С оглед всичко изложено се налага извод, че частната касационна жалба на „Р” ЕАД – гр. В. не подлежи на разглеждане по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Р” ЕАД – гр. В., подадена против определение № 770 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от з.з. на 8 юни 2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1165/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение по ч. търг. дело № 467 по описа за 2009 г.