О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 105 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16376/15. ХІІ.2009 г. на „Д” ООД-гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв. П от АК-Ст. Загора, против въззивното решение № 37 на Старозагорския ОС, ТК, от 9. ХІ.2009 г., постановено по т. д. № 527/09 г., с което – на основание чл. 415, ал. 1 ГПК – спрямо търговеца настоящ касатор е било признато за установено, че той дължи на „П” ООД-гр. Ст. Загора сума в размер на 5 609.23 лв. по четири данъчни фактури, издадени в периода 2005/06 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 9.І.2009 г., когато е било подадено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съответно в частта, с която първостепенният съд е признал за установено между страните по спора, че „Д” ООД-гр. Ст. Загора дължи на „П” О. от същия град м. лихви в размер общо на 697.94 лв. по три от процесните ф/ри за 2005 г., първоинстанционното решение по чл. 415 ГПК – като необжалвано – е влязло в сила.
Оплакванията на касатора „Д” О. са за необоснованост и допуснати от въззивния съд нарушения на материалния /чл. 76, ал. 2 ЗЗД/ и процесуалния закон. Поради това се претендира касиране на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд /досежно главницата на задължението/, като на търговеца касатор се присъдят и всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Д” О. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Старозагорският ОС се е произнесъл „неправилно” по материално- и процесуалноправен въпрос, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и същевременно бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже следвало „да бъде ясно и точно определено обезщетението за забава при изпълнение на парични задължения”. Цитирани и представени са в ксерокопия общо осем решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени в периода 1997-2006 г., както и едно влязло в сила решение № 271 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 17.V.2006 г. по гр. д. № 1059/05 г., надлежно заверено по реда на чл. 32 ЗА.
Ответното по касация „П” ООД-гр. Стара Загора не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на „Д” ООД-гр. Ст. Загора ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационния контрол – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В изложението на касатора „Д” ООД-гр. Ст. Загора липсва не само каквато и да било формулировка, но и не се провежда разграничение между онзи материалноправен и онзи процесуалноправен въпрос, по които търговецът счита, че Старозагорският ОС се е произнесъл с обжалваното въззивно решение. Доколкото това произнасяне се квалифицира в изложението като „неправилно”, тези въпроси очевидно се схващат от касатора като тъждествени на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, което обаче е недопустимо. В заключение ще следва да се отбележи, че съгласно т. 2 от разясненията на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК, постановените от отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС решения при действието на отменения процесуален закон, не представляват „практика на ВКС” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 37 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 9. ХІ.09 г., постановено по т. д. № 527/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2