О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София 17.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 283 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5242/9. ХІІ.2008 г. на А. Т. С. от село К., община-гр. Шабла, област Д. , подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Т. В. Г. от АК- В. , против решение № 165 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 451/07 г., с което, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, настоящият касатор е бил осъден да заплати на О. Д. Т. от София сума в размер на 21 987.75 лв., дължима като възнаграждение по сключен помежду им договор № 14/29. Х.2004 г., с предмет проектирането на семеен хотел в гр. Б. и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 20.V.2005 г. и до окончателното й изплащане, както и 1 408.50 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на касатора С. са за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд или, алтернативно: постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенция на О. Др. Т. да се отхвърли изцяло. Инвокирани са доводи, както за нарушаване принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес, на правото им на защита, но също и на конституционното изискване за мотивиране актовете на правосъдието.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от друг негов процесуален представител по пълномощие, касаторът А. Т. С. поддържа, че била налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси за действието на процесния договор за изработка, за съответствието на изработеното с поръчката, а също и за приемането на работата от поръчващия.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. Др. Т. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител адв. Ал. Л. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата на С.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на А. Т. С. от село К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са следните:
Материалноправният въпрос по делото, чиито предмет е бил искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и от разрешаването на който е бил поставен в зависимост неговият изход във въззивната инстанция, несъмнено е този за приемането на работата от поръчващия /настоящ касатор/, а оттам и за дължимостта на претендираното срещу него възнаграждение. В този смисъл разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос имплицитно инкорпорира в себе си преценка за съответствие на изработеното с поръчката. Практиката на ВКС (в смисъла, който конституционният съд на Републиката влага в това понятие съобразно изложеното в мотивите му към конст. решение № 4 от 16.VІ.2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г.) по приложението на чл. 258 и сл. ЗЗД е категорично в насока, че всяка страна по такъв облигационен договор трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, като кредиторът в никой случай не може да бъде принуден да приеме нещо, което е различаващо се от дължимото, както и че само от момента на приемането на извършената работа би могло да възникне задължение за заплащане възнаграждението на изпълнителя. В конкретния случай и въз основа на данните по делото, Варненският апелативен съд е приел, от една страна, че за процесния строителен обект в гр. Б. са били одобрени подробен устройствен план и архитектурен проект, „различни от изготвените от ищеца” О. Др. Т. , а – от друга, че разработената от последния по-голяма разгъната застроена площ спрямо визата за проектиране можела – според вещото от СТЕ по делото – при евентуално връщане на проекта на това основание, „да бъде своевременно коригирана и приведена в съответствие с ограничителните условия на визата”. Така вместо да съпостави доколко изработеното от проектанта /изпълнителя/ в действителност съответства на поръчаното му от възложителя /настоящ касатор/, въззивният съд е изградил решаващия си правен извод за частична основателност на исковата претенция за възнаграждение на плоскостта на констатиран от него едностранен отказ от договора за изработка, който разпоредбата на чл. 268 ЗЗД принципно допуска, но само когато е налице основателна причина за това. В случая въззивната инстанция обаче не е изложила съображения доколко такава по естеството си причина /основателна/ е била налице и това налага извода, че в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на решение № 165/20. Х.2008 г. по т.д. № 451/07 г. на Варненския апелативен съд е допустимо.
С оглед изложеното се налага извод, че ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от А. Т. С. от с. К. въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20. Х.2008 г., постановено по търг. дело № 451/07 г.
У К А З В А на касатора А. Т. С. от село К., община-гр. Шабла, област Д. В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 639.75 лв. /шестотин тридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ и в пределите на същия да представи препис от банковото бордеро в канцеларията на този съд, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2