О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 14.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 71 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9349/23. Х.2008 г. на С. Р. Т. от гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. К от АК-Русе против въззивното решение № 439 на Русенския окръжен съд, ГК, от 12.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 445/08 г., с което, първоинстанционното решение № 44 на Русенския РС от 25.ІV.2008 г. по гр.д. № 5881/06 г. е било обезсилено, а производството по делото прекратено: поради недопустимост на осъдителния иск, който настоящият касатор е водил срещу Е. „Н” – гр. Р. за заплащане на сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/ „като неплатен наем” за ползването на негова земеделска земя с площ от 85.788 дка в продължение на две поредни стопански години, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на претенцията и до окончателното й изплащане, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Първоначалното оплакване на касатора Т. е било само за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, а в т.нар от него „допълнителна жалба”, подадена 27 дена по-късно, той поддържа, че същото е и необосновано, а също и че при постановяването му са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокирани са доводи, че ако първостепенният съд неправилно е квалифицирал исковата претенция, с която е бил сезиран, то в правомощията на въззивната инстанция е било да коригира това – вместо да обезсилва първоинстанционното решение. С оглед това Т. претендира уважаването на жалбата му.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в инкорпорирано в допълнителната му жалба кратко изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът С. Р. Т. изтъква, че въззивното решение, „съгласно чл. 280 ГПК било неправилно, защото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален спор, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
Като ответник по касация едноличният търговец А. Т. К. от гр. Р., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Н”, не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в двете жалби на Т.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар първата касационна жалба на С. Р. Т. от гр. Р. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производството пред Русенския ОС, тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. Тъй като в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е подадена само първоначалната жалба /с вх. № 9* от 23. Х.2008 г./, дори и при допустимост на касационното обжалване, не би се дължало произнасяне по съществото на въведените впоследствие оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при постановяването на същото решение на Русенския ОС, след като тези две основания за касиране на въззивното решение са били релевирани вече извън законоустановеният срок за това: с т. нар. от Т. „допълнителна жалба” от датата 19. ХІ.2008 г. Меродавно в случая е положението, че с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК от касационно обжалване са изключени въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В процесния случай с атакуваното решение на Русенския ОС е било прекратено исково производство с материален интерес от 500 лева, който /дори и преценяван ведно с претендираните от Т. лихви и разноски/ очевидно не надхвърля законоустановеният минимум.
С оглед изложеното касационната жалба на С. Р. Т. ще следва да бъде оставане без разглеждане, щом като тя ex lege не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Р. Т. с вх. № 9349/23. Х.2008 г., подадена против въззивното решение № 439 на Русенския окръжен съд, ГК, от 12.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 445/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 71 по описа за 2009 г.