О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 29.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 378 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № А-391/6.ІІІ.2009 г. на община М., подадена чрез кмета на същата З. Софрониев Ж. против въззивното решение на М. ОС, ГК, от 2.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 255/08 г., с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени, предявените в условията на обективно съединяване осъдителни искове на настоящия касатор срещу неговия концесионер „Х” ООД – София с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 73 /отм./ ЗОбС, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за заплащането на сума в размер на 6 655.75 лв. – като неизплатено възнаграждение за периода 31.І.2001 г. – 26.VІ.2007 г. по сключен помежду им концесионен договор от 1.ІV.1999 г. и, съответно, мораторна лихва в размер на 4 965.89 лв. върху горепосочената главница за периода от 1.ІV.1999 г. и до датата на завеждането на исковете: 26 юни 2007 г.
Оплакванията на касатора община М. са за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от наведения довод за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила обаче, се претендира – като последица от касирането на решението на М. ОС, постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените два облигационни иска на общината в този град, предявени срещу „Х” ООД-София, да бъдат уважени в горепосочените размери, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от местната администрация жалбоподател в трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в обстоятелствената част на жалбата, община М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (Р. № 214/14.ІІ.2003 г. по гр. д. № 18874/02 г. на тогавашното негово V-то г.о.) по материалноправния въпрос относно плащането на парична гаранция от страна на концесионера, като признание за съществуващото парично вземане в полза на общината-концедент за възнаграждение и прекъсващо поради това погасителната давност за него.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Х” ООД-София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Е от САК както по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от община М., но така също и по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред М. ОС, касационната жалба на община М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Според тълкуването на понятието „практика на ВКС”, изложено от Конституционния съд на Република България в мотивите към неговото Решение № 4/16.VІ.2009 г., постановено по тълк. дело № 4/09 г., наред със задължителните за всички съдилища и органи на изп. власт в страната тълкувателни решения на неговите гражданска и търговска колегии и постановленията на неговия Пленум, това представлява и всеки акт на този най-висш по степен съд, съдържащ тълкуване на нормативен акт, относим само към конкретното дело, но също и множеството постановявани от тази инстанция съдебни актове, изразяващи съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба, т.е. трайна и повтаряща се съдебна практика. В случая цитираното от общината–касатор решение № 214/14.ІІ.2003 г. на ВКС, V-то г.о., постановено по гр.д. № 1887/02 г., е категорично в смисъл, че „Признанието – чрез частично плащане, не се разпростира върху останалата част от дълга”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обаче, настоящият касатор интерпретира тази практика на ВКС (по приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД) в диаметрално противоположен смисъл: че самото плащане, „макар и частично”, означавало, че длъжникът бил признал наличие на вземането „чрез плащане”. Това в крайна сметка налага извод, че атакуваното от община М. въззивно решение е постановено не в противоречие, а в пълно съответствие с горецитираното решение на ВКС. След като по този начин се опровергава твърдението на касатора за наличието на първата от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на постановеното от М. ОС на 2.ІІ.09 г. въззивно решение по гр.д. № 255/08 г. не следва да се допуска.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на М. окръжен съд, ГК, от 2.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 255/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 378 по описа за 2009 г.