О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1164 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6319/7.VІІІ.2009 г. на „Б” О. – София, подадена чрез процесуалния му представител адв. В от САК, против онази част от решение № 600 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 21.V.2009 г., постановено по т. д. № 861/09 г., с която – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на „Б” О. – София сума в размер на 178 243.76 лв., ведно с разноски за двете инстанции в общ размер на сумата 9 419.85 лв. Не е предмет на жалбата другата част от въззивното решение, с която този иск е бил отхвърлен за разликата над 178 243.76 лв. и до предявения му размер от 480 875 лв.
Оплакванията на дружеството касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Поради това „Б” О. – София претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, като се присъдят и направените от този търговец в настоящето пр-во пред ВКС разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Б” О. – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваната осъдителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, последователно изразена в трите цитирани решения на отделни негови състави, по материалноправния въпрос за нищожност – поради противоречието й с добрите нрави, на клаузата за мораторна лихва в процесната спогодба между страните по делото, след като не е уважил направеното от настоящия касатор /ответник по иска/ защитно възражение в смисъл, че е нищожна уговорката за компенсаторна лихва, трикратно надвишаваща размера на законната. Противоречието се разкривало при съпоставяне на осъдителната част от решението на САС с Р. № 1444/4. ХІ.1999 г. на бившето V-то го. на ВКС, постановено по гр. д. № 753/99 г., също с Р. № 378/18.V.2006 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. д. № 315/05 г., както и с Р. на ВКС, ТК, Второ отделение от 9 юни 2005 г. по гр. д. № 908/04 г.
Ответното по касация „Б” О. – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на САС в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на „Б” О. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, „освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение”. Ето защо, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по чл. 293 ГПК, т.е. по съществото на подадената касационна жалба.
В конкретния случай обжалваното решение на САС е подписано с особено мнение на единия от членовете на съдебния състав /докладчик по делото/ досежно това, че процесното паричното вземане, респ. присъдената част от него, следвало да се квалифицира като такова за неустойка – с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, подадена от „Б” О. – София. Същевременно атакуваният от настоящия касатор осъдителен диспозитив на въззивното решение дословно гласи, че се отхвърля претенцията на горепосочения ищец „за лихва върху сумата 27 338.28 лв. за разликата над 178 243.76 лева.”.
От друга страна обаче, първоинстанционното решение на СГС се отнася до частично уважен осъдителен иск срещу настоящия касатор „Б” О. – София с правно основание „по чл. 92, ал. 1 ЗЗД”, но и преди даване ход на делото в първата инстанция не е бил уточнен предмета на облигационния спор, видно от молбата на пълномощника на ищеца „Б” О. – София от 29.ІІ.2008 г., според която: „доверителят ми иска съдът да му присъди исковата сума или като договорна лихва или като обезщетение за забавено плащане, или като неустойка и т.н., защото смята, че тя му се дължи, независимо от това как ще бъде наречена”, докато в хода на устните състезания пълномощникът на търговеца ищец отрича вземането му да произтича от неустойка или от законна лихва.
С оглед всичко изложено се налага извод, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо в обжалваната негова осъдителна част, поради което то ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 600 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 21.V.2009 г., постановено по т. д. № 861/09 г. В ЧАСТТА, с която „Б” О. – София е било осъдено да заплати на „Б” О. – София сума в размер на 175 243.76 лв. заради забавено изплащане на главница в размер на 27 338.28 лв. в периода от 27.ІХ.2004 г. и до 10.VІІ.2006 г., ведно със законната лихва върху така присъдената сума за периода от завеждане на исковата молба на „Б” О. – София, а именно датата 27 септември 2007 г. и до окончателното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА досежно присъдените в полза на последното дружество разноски в размер на сумата 9 419.85 лева.
У К А З В А на касатора „Б” О. – София, ул. „. шосе” № 8, чрез процесуалния му представител адв. В от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 3 564.88 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито с.з. с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1* по описа за 2009 г.