О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 19.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 548 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от ищца в първоинстанционното производство, заведено по отменителния й иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, както и от конституирано в този процес трето лице /търговска банка/ като помагач на ищцата.
Касационната жалба с вх. № 245/29.І.2009 г. на В. М. Д. от Р. , подадена чрез процесуалния й представител адв. Л. П. от АК Р. , КАКТО И касационната жалба с вх. № 465/16.ІІ.2009 г. на подпомагащата я страна „О” АД-София, са против въззивното решение № 356 на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 23. ХІІ.2008 г. по гр. д. № 332/08 г., с което е било изцяло потвърдено решение № 132 на Русенския ОС от 10.І.2008 г. по гр. д. № 73/2007 г. С този първоинстанционен съдебен акт по съществото на спора е бил отхвърлен – като неоснователен – отменителният иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 135 ЗЗД, предявен срещу К. М. А. и П. Л. М. – двамата от гр. Р., с предмет извършената помежду им на 3 май 2007 г. във формата на нот. акт замяна на ? ид. част от офис-кабинет със застроена площ от 48.26 кв.м., находящ се в сграда на ул. „О” № 14 в гр. Р., срещу придобиването на едностаен апартамент с пространство от 47.23 кв.м. в същия град, на ул. „. ливада” № 12.
Оплакванията на касаторката Д. са за необоснованост и за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отменителния й иск по чл. 135 ЗЗД, имащ за предмет процесната замяна на недвижими имоти в гр. Р., извършена между двамата ответници на 3 май 2007 г., да се уважи, като бъде прогласена недействителността на тази сделка спрямо нея, а като последица от това – да й се присъдят всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на оплакванията си по жалбата Д. инвокира доводи, че въззивният съд бил възприел погрешно фактическата обстановка по делото, като не само игнорирал обстоятелството, че ищцата имала качеството на кредитор по отношение на ответника К по силата на изрично писмено споразумение помежду им, но и че предприетото от последния възмездно разпореждане с притежаваното офис-помещение имало естеството на едно увреждащо я действие, знанието за което следвало да се предполага, че е налице по отношение на ответницата М, доколкото данните били, че тя живеела на съпружески начала с А.
Съответно оплакванията в касационната жалба на Б. , конституирана в процеса като 3-то лице-помагач на страната на ищцата Д, са както за недопустимост /по арг. от текста на „чл. 293, ал. 4 ГПК”/ на атакуваното въззивно решение, но така също и за неправилност: поради постановяването му в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. С оглед на това жалбоподателят „ОББ” АД-София претендира касирането му /и независимо от довода си за недопустимост, който би следвало да има за свой резултат обезсилване/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отменителния иск на Д. по чл. 135 ЗЗД, воден срещу А. и М. , да се уважи или, алтернативно: след отменяване на въззивното решение, делото да бъдело върнато за повторно разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката В. М. Д. се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изтъквайки, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси за качеството й на кредитор по отношение на ответника А, за естеството на извършените от него разпоредителни действия като накърняващи имуществената й сфера, както и за знанието у съконтрахентката му П. М. за техния увреждащ интересите й характер. В тази връзка са цитирани както 4 решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС на НРБ, постановени в периода 1982 – 2004 г., но така също и едно решение на Великотърновския апелативен съд /№ 57 от 20.ІІІ.2006 г. по гр.д № 40 по описа за 2006 г., за което обаче няма данни да е влязло в сила/, като общо се поддържа, че релевираните три материалноправни въпроса били такива от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще.
Съответно в изложението на касатора „ОББ” АД-София по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от юрисконсулта Г. Ив. М. , се поддържа, че с обжалваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността неправосубектен клон на търговска банка да бъде конституиран като подпомагаща страна в процеса, както и по материалноправния въпрос досежно предпоставките на чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на процесната замяна на два недвижими имота – наличието на кредитно задължение и солидарен ипотекарен съдлъжник”. Тези два въпроса били решени както в противоречие с практиката на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, обективирана в посочените три решения на отделни негови състави, постановени в периода от 1994 г.-2002 г., но същите имали и „значимост за точното прилагане на закона”.
Ответниците по касация К. М. А. и П. Л. М. – двамата от гр. Р., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени във всяка от двете жалби.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на В. М. Д. от гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Що се отнася до касационната жалба на третото лице-помагач „О” АД-София, макар и тя са е подадена в законоустановения срок и да изхожда от надлежна /подпомагаща/ страна, същата е процесуално недопустима и затова настоящето пр-во по чл. 288 ГПК ще следва да бъде частично прекратено. Съображенията за оставяне касационната жалба на „ОББ” АД-София без разглеждане са следните:
Предмет на касационния контрол, вкл. и в настоящето пр-во по допускането му, могат да са само решения, постановени от въззивни съдилища, поради което е недопустимо в него да се слушат доводи за пороци на първоинстанционния съдебен акт, вкл. за недопустимост на въззивното решение поради ненадлежното конституиране на подпомагащата страна. Макар първостепенния съд да не е упражнил служебния си почин по чл. 25, ал. 1 ГПК /отм./, конституирайки като 3-.то лице-помагач на страната на ищцата Д/дори противно на изричната й воля/ вместо Централното управление на „ОББ” АД в гр. С. клона на тази Б. в гр. Р., който е неправосубектен, ноторно е, че действията, извършени от или спрямо страна без процесуална правоспособност могат да бъдат валидирани – и то с обратна сила, ако бъдат потвърдени. Точно такова потвърждаване от страна на Централното у-ние на „ОББ” АД-София е налице пред въззивната инстанция и то е обективирано във възражението на двамата й изпълнителни директори и гл. юрисконсулт срещу подадената от В. М. Д. въззивна жалба срещу решението на Русенския ОС за отхвърляне на предявения от нея иск по чл. 135 ЗЗД. Съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК в случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Недопустимо е поради това подпомагаща страна, която се е противопоставила на действията на страната, която я е привлякла, претендирайки постановяване на въззивно решение за отхвърляне на иска й, да атакува сега, съвместно с нея, това решение, за постановяването на което е пледирала. Очевидна е липсата на правен интерес от обжалване на едно такова изгодно за Б. въззивно решение.
По касационната жалба на В. М. Д. от Р.
Съображенията, че в случая с изложението към жалбата си касаторката не обосновава приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Наличието или отсъствието на която и да е от 4-те предпоставки по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е въпрос по основателността на известния от древността П. иск, който е бил предмет и на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното негово решение, но всякога различни факти са релевантни за изхода на спора по всяко конкретно дело, основаващо се на такава конститутивна претенция. Атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд е постановено в пълно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 1 от 29.ІІІ.1965 г. по гр. д. № 7/1964 г., съобразно които всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Констатирайки във връзка с ключовото за изхода на спора споразумение от 27. ХІІ.2006 г., подписано между ответника А настоящата касаторка, че то би могло да добие силата на предварителен договор-обещание за продажба на ? ид. част от офиса на ул. „О” № 14 в гр. Р., но само при настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, изразяващо се в преустановяване за две поредни месечни вноски обслужването на ипотечния кредит от страна на другия съдлъжник по него /К. М. А. /, което не е било налице нито към датата на подаване на исковата молба, нито дори към тази на постановяване на атакуваното понастоящем решение, въззивната инстанция се е произнесла по материалноправния въпрос за активната легитимация на Д. да води иска по чл. 135 ЗЗД в отрицателен смисъл. Това нейно произнасяне обаче, не е по никакъв начин в противоречие с цитираната от касаторката практика на отделни състави на ВКС, защото е съобразено със законоустановеното положение по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, че „когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора”.становеният по делото пред въззивния съд факт на съжителството „на съпружески начала” между длъжника-ответник А. и съконтрахентката му по атакувания с П. иск договор за замяна, е ирелевантно обстоятелство, от което не би могло да се прави предположение, че М. е имала знание, че със замяната на собствения й апартамент за ? ид. част от офиса, върху който „ОББ” АД-София има вписана ипотека, се стига до увреждане на Д. , а в още по-малка степен от същия факт /на съпружеско съжителство/ може се презюмира т.нар. animus nocendi – общото намерение на страните по процесния договор за замяна от 3.V.2007 г. да увредят Д. , лишавайки я от хипотетичната възможност да придобие собствеността върху целия офис в сградата на ул. „О” № 14 в гр. Р.. Т. е практиката на ВКС /Р. № 345 от 1999 г. на ІІ-ро г.о./, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД няма сила за случаите по третата алинея на същия законов текст.
Не се констатира и наличие на релевираната от касаторката Д. предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Абстрахирайки се от проблема, че трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК са дадени алтернативно и затова не може едновременно да се поддържа, че един и същи въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/ е решаван противоречиво от съдилищата в страната, но пък по него имало установено практика на ВКС, с която произнасянето на същия въззивен съд влизало в противоречие, цитираното от касаторката решение № 57/20.ІІІ.2006 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено по гр.д. № 40/2006 г. /за което няма данни да е влязло в сила/, е съвършено неотносимо към процесната хипотеза по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, тъй като ищецът по онова дело е бил купувач по валиден предварителен договор-обещание за продажба, докато настоящата касаторка не е придобивала такова качество.
В заключение, не е налице и третата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като се касае за правен институт, установен още от римско време /Actio Pauliana/, а релевираните от касаторката Д. материалноправни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл и отнасящи се до 4-те предпоставки, визирани сега в текста на чл. 135, ал. 1 ЗЗД нямат естеството на такива въпроси, които едновременно да са релевантни за точното прилагане на този закон, но така също и да са от значение за развитието на правото въобще. Такава хипотеза би била мислима само при наличието на неяснота или непълнота в закона, които ВКС да изяснява, респ. да преодолява с известните тълкувателни способи за това – нещо, което касаторката не е поддържала в тази част от изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед всичко изложено се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното от В. М. Д. от Р. въззивно решение, с което е бил отхвърлен иска й с правно основание по чл. 135 ЗЗД.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подпомагащата страна „О” АД със седалище и адрес на централното си управление в гр. С., ул. „С” № 5 срещу решение № 356 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 23. ХІІ.2008 г., постановено по Гр. дело № 332/08 г. И ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по чл. 288 ГПК В ЧАСТТА МУ по тази касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 23. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 332/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба САМО В ПРЕКРАТИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора и на третото лице-помагач – „ОББ” АД със седалище и адрес на Централното й управление в гр. С., ул. „С” № 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2