О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 01,02, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 696 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1170/19.ІІ.2009 г. на „Д” А. – София, подадена против решение № 688 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 8.І.2009 г., постановено по гр. д. № 530/08 г., с което, на основание чл. 226 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, д-вото е било осъдено да заплати на М. С. Т. от П. сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за понесени от нея имуществени вреди от смъртта на нейния син Е. Т. вследствие ПТП, настъпило на 18.ІХ.2006 г. в гр. П. при управлението на автобус марка „С” с ДК№ Р* от страна на виновния негов водач Г. А. Ф. с валидна полица по риска „гр. отговорност” при този застраховател, мораторна лихва в размер на 100 лева за периода от датата на това ПТП и до предявяване на иска /19.ІV.2007 г./ и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от последната дата и до окончателното изплащане на обезщетението, а също и сума в размер на 30 000 лв. – но като обезщетение за понесените от Т. неимуществени /морални/ вреди от загубата на сина й, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска й /19.ІV.2007 г./ и до окончателното изплащане на това обезщетение, както и мораторна лихва върху неговата главница в размер на 2 376.31 лв. за периода от датата на настъпване на вредоносното ПТП и до завеждане на делото в първостепенния съд, като за разликата до пълния предявен размер на претенцията за присъждане на лихва за забава от 2 600 лв., този иск на Т. е бил отхвърлен – като неоснователен
Оплакванията на застрахователя-настоящ касатор са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради което той претендира касирането му изцяло. Инвокирани са доводи, че независимо от ограничителното правило на чл. 222 ГПК /отм./, Пловдивският апелативен съд бил длъжен да обсъди защитната теза на застрахователя и подкрепящите я доказателства относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналото при процесното ПТП от 18.ІХ.2006 г. лице – син на М. С. Т..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът „Д” А. – София поддържа, че налице била предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос досежно „съпричиняване на вредоносния резултат в случаите, в които увреденото лице се намира на пътното платно, на място, забранено за движение на пешеходци”, поради което същият имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото касационното му разглеждане щяло „да допринесе за отстраняване на непълноти и неясноти в правната уредба, касаеща допринасянето на настъпване на вредоносния резултат и до точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. С. Т. от гр. П. писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. П от АК П. както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията в жалбата на софийското застрахователно д-во, претендирайки за потвърждаване на обжалваното въззивно решение, както и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 5 000 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд касационната жалба на „Д” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на обжалвалият търговец ще следва да бъде отказан, са следните:
При селектиране на жалбите срещу въззивни решения с оглед преценка за допустимост на касационния контрол при наличие на която и да е от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, ВКС не се произнася по хипотетични въпроси, изцяло лишени от правно естество. От положението, че въззивната инстанция е решаващ съд, т.е. съд по фактите, следва, че ако даден случай на настъпване на пътнотранспортно произшествие се състои в това, че непосредствено преди настъпването му увредено от движещо се МПС лице се е намирало на пътното платно и по-конкретно – на място, забранено за движение на пешеходци, евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат – като възможен правен извод от наличието на всички тези обстоятелства, не би могъл да се изгражда посредством преодоляване на неяснота или непълнота „в правната уредба, касаеща допринасянето на настъпване на вредоносния резултат”. Точното прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е въпрос на фактическо установяване дали приживе поведението на увреденото от ПТП лице е било в пряка причинна с последвалото негово прегазване. Ето защо в случая е достатъчно това, че защитното възражение на застрахователя-настоящ касатор за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналото при ПТП на 18.ІХ.2006 г. лице, е било надлежно обсъдено от решаващия въззивен съд, като резултат то е било преценено като изцяло неоснователно /недоказано/. Следователно правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, евентуално би бил налице, ако същото това възражение бе игнорирано от въззивния съд по съображения, основани върху разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./: доколкото и понастоящем е налице колеблива съдебна практика досежно задължителния характер на влязлата в сила присъда по въпроса за съпричиняване от пострадалия – в зависимост от това дали то е част на съответния престъпен състав или не.
С оглед изложеното изводът, който се налага е, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Д” А. – София решение на Пловдивския апелативен съд. При този изход на производството по чл. 288 ГПК касаторът ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 81 ГПК, да заплати на ответницата по касация сторените от нея деловодни разноски в размер на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 8.І.2009 г., постановено по гр. д. № 530/08 г.
О С Ъ Ж Д А „Д” А. със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „К” № 6* във вр. чл. 81 ГПК, да заплати на М. С. Т., ЕГН ********** от гр. П., със съдебен адрес: адв. П от АК- П. , ул. „Р” № 4* в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 696 по описа за 2009 г.