Определение №335 от 22.4.2010 по ч.пр. дело №226/226 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 335
София, 22.04.2010 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април  през две хиляди и десета година в състав:
 
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                              Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 226 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 220 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1240/8.ІІ.2010 г. на Л. В. И. от София, ЕГН **********, подадена в качеството й на „съдружник в „Т” ООД – гр. Видин”, против определението на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 26.І.2010 г., постановено по т. д. № 2317/09 г., с което е било оставено без уважение искането й за конституиране като страна по същото дело, заведено по конститутивен иск на „Т” ЕООД – София срещу горепосоченото видинско д-во с ограничена отговорност, имащ за свой предмет неговото прекратяване по съдебен ред в хипотезата на чл. 155, т. 1 ТЗ: наличието на важни причини за това.
Оплакванията на частната жалбоподателка са за постановяване на атакуваното определение на САС в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което тя претендира отменяването му и конституирането й като страна в този процес, защото имала качеството на необходим другар на съдружника ищец с участие в капитала на търговеца ответник в съотношение 34% към 66% .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в производството пред САС, за която атакуваното негово определение се отнася, частната жалба на Л. В. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна по следните съображения:
Правно несъстоятелна, по арг. от текста на чл. 117, ал. 3 ТЗ, е тезата на частната жалбоподателка И. , че всички съдружници в ООД, което е ответник по конститутивен иск с правно основание по чл. 155, т. 1 ТЗ, имат качеството на необходими другари, още повече, че за допустимостта на тази искова претенция законодателят изрично предвижда дори само притежателите на 20% от неговия капитал да могат да заведат дело пред съответния окръжен съд за прекратяването на такъв търговец. В този смисъл И. е била трето лице за процеса, заведен по иска на съдружника й „Т” ЕООД – София, притежаващ дял от 66% в капитала на ответното „Т” ООД – гр. В., чието прекратяване е претендирал. Съгласно чл. 219 ГПК само „до приключване на съдебното дирене в първата инстанция” едно трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. За първи път такова искане не може да се прави пред въззивния съд, а когато се поддържа, че и първата инстанция не била допуснала И. до участие в делото, това нейно определение е подлежало на обжалване с частна жалба пред САС. Ето защо, дори и ако се приеме най-благоприятното за настоящата частна жалбоподателка процесуално положение, а именно, че тя е имала валидно направено още пред първостепенния съд искане за встъпване в процеса като трето лице-помагач на една от страните по него, САС правилно /законосъобразно/ е отказал конституирането й „като страна” в същия този процес при наличието на влязло в сила определение по чл. 220 ГПК.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. В. И. от София, ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. В., ул. „Я” № 1, ет. ІІІ, подадена срещу определението на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 26.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 2317/09 г., с което е било отказано конституирането й като страна по същото дело, водено по иск с правно основание по чл. 155, т. 1 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top