О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 27.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 9 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6022/8.VІІІ.08 г. на Б. Р. П. и Г. С. П. от гр. А., област Бургас, подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Д от АК-Бургас, против определение № 106 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 8.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 136/08 г., с което е била оставена без уважения тяхна частна жалба срещу първоинстанционното определение на Бургаския ОС от откритото с.з. на 7.ІV.2008 г. по гр.д. № 548/07 г.: за изпращане на делото по подсъдност на Софийския градски съд – като последица от уважаване отвода на предпочетеният ответник-застраховател /ЗПАД „А”/ за местна неподсъдност и изпращане на делото за разглеждане от съответния по степен съд в седалището на това акционерно д-во в гр. С..
Единственото оплакване на двамата частни жалбоподатели от гр. А. е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което те претендират отменяването му „с последиците по закон”. Инвокирани са доводи, че било нарушено правото на настоящите двама касатори /ищци в първоинстанционното пр-во/ на изборна подсъдност по чл. 87 ГПК /отм./, както и че било недопустимо посочените в ИМ като ответници по иска с правно основание чл. 226 КЗ /застрахователно търговско д-во и физическо лице/ да бъдат възприемани в равна степен от страна на въззивната инстанция като „евентуални” ответници.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в частното въззивно производството пред Бургаския апелативен съд и постъпила в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната касационна жалба на Б. и Г. П. гр. А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Атакуваното от П. въззивно определение относно подсъдността е от категорията на тези, които подлежат на задължително /а не на факултативно/ обжалване пред ВКС. Поради това не е било необходимо към настоящата частна касационна жалба да се прилага изложениието, изискуемо по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови атакуваното определение Бургаският апелативен съд, в пълно съответствие с диспозитивното начало в процеса, е приел, че след като в исковата си молба настоящите двамата частни касатори изрично са посочили, че предявяват своя иск за вреди от непозволено увреждане „срещу първият и вторият ответник при условията на евентуално субективно пасивно – не алтернативно съединение”, то приоритет пред правилото на чл. 87 ГПК /отм./, отнасящо се до т.нар. „изборна подсъдност”, трябва да намери разпоредбата на чл. 85, предл. 2-ро ГПК /отм./, понеже седалището на застрахователя е в гр. С. реализирането на процесното ПТП от 23.VІ.2002 г. е било осъществено в област Сливен/. Следователно не е налице твърдяното общо третиране на двамата ответници по иска на П. като евентуални такива, а като краен резултат възприетото от Бургаския апелативен съд разрешение относно подсъдността на облигационния спор е правилно /законосъобразно/. В заключение, що се отнася до довода на касаторите, че в случая били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение относно подсъдността, ще следва да се посочи, че цитираното в частната им касационна жалба определение за спиране на пр-вото по друго гр.дело, водено между същите страни, но пред Бургаския ОС, не представлява влязъл в сила съдебен акт, който да обоснове противоречива практика на първостепенния съд по един и същ процесуалноправен въпрос. Съгласно чл. 185 ГПК /отм./, това определение от датата 17. ХІІ.2003 г. по гр. д. № 292/03 г. е подлежало на обжалване пред по-горен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 106 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 8.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 136/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2