О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 05.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 427 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба на П. Ив. Х. и М. Н. Х. – двамата от гр. В., подадена против прекратителното определение № 1* на Варненския окръжен съд, ГК, от 10.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 387/09 г., образувано по тяхна частна жалба срещу определение на Районен съд- В. от 6.І.2009 г. по гр.д. № 9995/08 г. – досежно разделянето на първоинстанционното производството по предявените от тях обективно съединени искове против „Г” Е. – гр. В. по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК. Единственото оплакване на двамата частни жалбоподатели е за незаконосъобразност на атакуваното определение на въззивния съд, поради което те претендират отменяването му и то наред с това на първостепенния съд /за разделяне на исковото пр-во/ и постановяване разглеждането на исковите им претенции срещу ответното търговско д-во да стане „по реда на едно и също производство пред Варненския ОС като първа инстанция”. Инвокиран е довод, че при обективно съединяване на искове правилото било родовата подсъдност на делото да се определя „от сбора на цените на отделните искове”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския окръжен съд, частната жалба на П. и М. Х. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Несъмнено е – по аргумент от чл. 104, т. 4 във вр. чл. 103 ГПК, както впрочем и на чл. 211, ал. 1 ГПК, че искове по граждански дела с цена над и съответно под 25 000 лв., не подлежат на разглеждане „по реда на едно и също производство”, защото първите /по рода си/ биха били подсъдни на окръжен, докато вторите – на районен съд. Това е така, понеже при обективното съединяване на осъдителни искове, каквото е и процесното, цената на всеки един иск поотделно, а не сборът от тях е всякога меродавна за родовата подсъдност. В този смисъл определение, с което се постановява разделяне на исковете, не е по естеството си такова по подсъдността, което съгласно чл. 121 ГПК заинтересованата страна да може да обжалва пред по-горен съд. Напротив, определението по чл. 210, ал. 2 ГПК, което първостепенният Варненски районен съд в случая е постановил, е акт по повод предмета на делото. За него процесуалният закон не предвижда той самостоятелно да подлежи на инстанционен контрол: понеже е в дискреционните правомощия само на издалият го съд да преценява възможността за съвместното разглеждане на такива искови претенции. С оглед изложеното, като е приел, че не следва да разгледа по същество частна жалба срещу определение по чл. 210, ал. 2 ГПК, Варненският ОС е постановил правилно /законосъобразно/ прекратително определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* на Варненския окръжен съд, ГК, от 10.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 387/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 427 по описа за 2009 г.