О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 137 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9740/4. ХІІ.2009 г. на Г. А. С. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Л. от САК против онази част от решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 19. Х.09 г., постановено по гр. д. № 1767/09 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-1, от 22.ІV.2009 г. по гр. д. № 2967/08 г. – досежно отхвърляне иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу З. „У” А. – София: за разликата над присъдената му сума от 40 000 лв., представляваща главница на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на сина му А. , загинал при настъпило на 29.ІV.2005 г. ПТП и до пълния предявен размер на претенцията му за същото, възлизаща на 150 000 лв.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото и игнориране установената практика на съдилищата, вкл. собствената такава на решаващия състав на САС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки бланкетно, че с атакуваната отхвърлителна част на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси „незаконосъобразно”, „в противоречие с практиката на ВКС и СОС по приложението на чл. 52 ЗЗД”, като същевременно те били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид „изясняване, отграничаване и точно определяне на размера на присъжданото от съдилищата обезщетение за неимуществени вреди”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания „У” А. – София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт К. Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от С. негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на Г. А. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационния контрол – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В изложението на касатора С. не само липсва каквато и да било формулировка и разграничаване на материалноправния от процесуалноправния въпрос, по които той счита, че САС се е произнесъл с отхвърлителната част на решението си, но и по смисъл те са били сведени до касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, което обаче е недопустимо.
В заключение, меродавно е, че решението на САС в атакуваната му отхвърлителна част е постановено в пълно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 11 на ППВС № 4/23. ХІІ.1968 г., според които понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не следва да бъде схващано като абстрактно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, 19. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 1767/09 г. в неговата отхвърлителна част
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 137 по описа за 2010 г.