О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 10 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6476/10.VІІ.2008 г. на „А” Е. със седалище в гр. С. поле, област Р. , подадена против решение № 257 на Русенския окръжен съд, ГК, от 30.V.2008 г., постановено по гр. д. № 185/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 158 на Русенския РС от 4. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 732/07 г. С последното, на основание чл. 258 и сл. ЗЗД, дружеството е било осъдено да заплати на едноличния търговец И. Ил. И. от гр. Р., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „О”, сумата 7 800 лв., представляваща неизплатена част от договореното в полза на последния възнаграждение по договор за изработка, сключен помежду им на 25.ІХ.2004 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.ІІ.2007 г. и до окончателното й изплащане, както и 1 181.50 лв. разноски общо за двете инстанции. Атакуваното решение е било постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца, а именно Д. С. Н., в качеството му на бивш изп. директор на дружеството-касатор.
Оплакванията на касатора „А” ЕАД– гр. С. поле, Р. са за неправилност на атакуваното въззивно решение на Русенския ОС, като в тази насока се релевират и трите основания за неговото касиране, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК: необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това дружеството-касатор претендира отменяването на обжалваното въззивно решение изцяло.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, изготвено от процесуалния му представител адв. В. М. от АК Р. , касаторът се позовава на всички основания, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че имало както материалноправен, така и процесуалноправен въпрос, решени от Русенския ОС в противоречие с практиката на ВКС, същите решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, а и естеството им било такова, че те били релевантни не само за точното прилагане на закона, но също и за развитие на правото. Цитирани и приложени към изложението са 12 /дванадесет/ решения на отделни състави на ВКС, респ. ВС /до 1996 г./, постановени в периода 1985-2007 г., както и едно определение и едно решение на Софийския апелативен съд, а също и едно решение на Районния съд в гр. Д..
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. „О” от гр. Р. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М ат АК Р. както по допустимостта, така и по основателността на жалбата на дружеството-касатор, като претендира присъждане на направените за настоящето производство разноски в размер на 150 лв. В този отговор по касационната жалба са инвокирани доводи, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК всъщност е била релевирана само бланкетно – „доколкото нормите на фиска са извън периметъра на настоящия казус”, както и че непосочването на противоречива практика на съдилищата по конкретни въпроси, а само такава, която противоречи на обжалваното решение, представлявало „извращаване на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „А” Е. – гр. С. поле, Р. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския окръжен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, защото не е било надлежно обосновано приложно поле на касационното обжалване. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Наличието на което и да е от алтернативно дадените основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обективно няма как да бъде установено без в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е посочил главната предпоставка за това: същественият въпрос /независимо дали материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл: като специфичен за конкретното дело и обусловил неговите решаващи правни изводи по съществото на дадения спор. В случая касаторът „А” ЕАД-гр. Сливо поле, Р. не е формулирал нито същественият материалноправен, нито същественият процесуалноправен въпрос, за които кумулативно поддържа, че въззивната инстанция била решила веднъж в противоречие с практиката на ВКС, на второ място, че точно тези въпроси били противоречиво разрешавани от съдилищата в Републиката, а на трето: че същите те били релевантни както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото въобще.
Посочването на практика на отделните състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, която датира от периода 1985-2007 г., т.е. изцяло предшества влизането в сила на сега действащия процесуален закон, не е от естество да обоснове наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото такава /ненормативна/ практика попада под хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. При липсата обаче на формулиран от касатора съществен въпрос, обективно е невъзможно и цитираните в изложението му отделни решения на съставите на ВКС, на САС, а и на РС-гр. Дулово, да бъдат подведени под хипотезиса на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Отделен е въпросът, че между 1 съдебни решения, на които касаторът се позовава, не съществува каквото и да било противоречие, защото с тях са били разрешени различни спорове във връзка с изпълнението на договори за изработка, при които различни факти са били релевантни за изхода на тези дела. Затова не се констатира противоречие и между въпросните 12 решения на различните съдилища в Републиката, от една страна, и атакуваното от „А” Е. въззивно решение – от друга.
В заключение, що се отнася до аргументацията на касатора относно наличието на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, последното не може да бъде отъждествявано с никое от основанията за касиране на неправилните въззивни решения по чл. 281, т. 3 ГПК: нито с нарушението на материалния закон, нито с допуснати процесуални нарушения, нито с необоснованост. В случая касаторът се позовава на тази предпоставка за допустимост на касационното обжалване /т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ бланкетно, неточно и половинчато – игнорирайки кумулативното изискване на законодателя същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това и да е от значение за развитие на правото въобще. Докато в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „А” Е. инвокира довод, че „основополагащо в решаването на правен казус, свързан със счетоводна и търговска отчетност, е зачитането на публичноправните норми, касаещи фиска”. В заключение, предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, би била налице само в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което би имало за свой резултат преодоляването на негова непълнота, респ. отстраняването на неясноти в отделните му разпоредби или когато съдилищата изоставят едно наложило се в практиката им тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 257 на Русенския окръжен съд, ГК, от 30.V.2008 г., постановено по гр. д. № 185/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 10 по описа за 2009 г.