О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 21.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 782 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13984/23.VІ.2009 г. на Д. А. П. от А. , подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Р. от АК- П. , против въззивното решение № 858 на Пловдивския ОС, ГК, Х-ти с-в, от 18.V.2009 г., постановено по гр. д. № 481/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 19 на А. РС от 16.І.2009 г. по гр. д. № 545/07 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен предявеният като частичен осъдителен иск на настоящия касатор срещу „А” Е. – А. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5 000 лв., представляваща част от цялото му вземане в размер на 232 589.67 лева.
Оплакванията на касатора Д. Ат. П. от А. са както за нищожност, така и за недопустимост, но също и за неправилност на атакуваното въззивно решение, като се поддържа, че то било постановено при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Инвокираните от касатора доводи в подкрепа на оплакването му за неправилност на обжалваното решение се свеждат до твърдението, че счетоводството на ответното „А” Е. – А. не било водено редовно, поради което съставените от този търговец счетоводни документи следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, а другото допуснато процесуално нарушение се изразявало в това, че след приемане на положителното заключение на назначената почеркова експертиза за неавтентичност на трудов договор /между ответното търговско д-во и свидетеля А, назначен като счетоводител/, въззивният съд не бил изпълнил задължението си по чл. 156, ал. 1 ГПК /отм./ – „да изпрати материалите на прокуратурата”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторът П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с обжалваното решение Пловдивският ОС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, както следва:
1/ За доказателствената сила на обобщената счетоводна справка като частен свидетелстващ документ и то при релевирано възражение за нередовно водено счетоводство, за възможността за опровергаване съдържанието му със свидетелски показания – при липса на изразено от страните в процеса съгласие за това, а също и за установяването „по този начин” на сключени помежду им договори на стойност над 5 000 лв., както и за разпределяне на доказателствената тежест по дело, заведено по иск с правно основание по чл. 55 ЗЗД; 2/ За разграничаване правните фигури на търговския представител, от една страна и на дистрибутора на стоки – от друга, на плоскостта на решаващия извод на въззивната инстанция „за наличие на договорни отношения между страните” по спора. Във връзка с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Д. Ат. П. се позовава на следните десет решения, постановени от отделни състави на ВКС /респ. на ВС – до 1996 г./: 1/ Р. № 1556/28. ХІ.1984 г. по гр. д. № 977/84 г. на ІV-то г.о.; 2/ Р. № 72 от 5.ІV.2004 г. по гр. д. № 2645/02 г. на ІV-то г.о.; 3/ Р. № 869/3.І.2006 г. по гр. д. № 1105/04 г. на ІІ-ро г.о.; 4/ Р. № 666/6. ХІІ.2007 г. по т.д. № 387/07 г. на І-во т.о.; 5/ Р. № 931/22. Х.2008 г. по гр.д. № 3915/07 г. на І-во г.о.; 6/ Р. № 42/25.ІІ.2004 г. по гр. д. № 485/03 г.; 7/ Р. № 413/16.VІІІ.2005 г. по т.д. № 964/04 г. на с-в от ТК на ВКС; 8/ Р. № 591/3. ХІ.2008 г. по т. д. № 335/08 г. на І-во т. о.; 9/ Р. № 574/5.VІІ.2006 г. по т. дело № 65/2006 г. на ІІ-ро т.о.; 10/ Р. № 169/28.ІV.1998 г. по гр. д. № 4302/97 г. на V-то г.о. Съответно във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, П. се позовава на влязлото в сила решение № 129/29.V.2006 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, по т. д. № 46/06 г., на постановено от същия съд и влязло в сила решение № 316 от 24. ХІ.2006 г. по т. д. № 479/06 г., както и на въззивно решение № 354 на Бургаския ОС, ГК, постановено по т. д. № 324/2000 г., за което обаче няма данни да е влязло в сила.
Ответното по касация „А” Е. – А. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на П. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския окръжен съд, касационната жалба на Д. Ат. П. от А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Липсват конкретни доводи в касационната жалба, които да подкрепят тезата на П. за нищожност на атакуваното въззивно решение на Пловдивския ОС, а при това положение едновременно поддържаните от него оплаквания за неправилност на този съдебен акт я опровергават – щом като решението е разбираемо и няма данни то да е било постановено от състав на въззивната инстанция, различен от този, който е приключил съдебното дирене. В равна степен това се отнася и до констатираната липса на конкретни доводи в жалбата на П. , които да подкрепят оплакването му, че въззивното решение на Пловдивския ОС било недопустимо.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 1 и 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Наред с това основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване ще е налице само когато такъв именно въпрос е бил разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС или поотделно – на ОСГК и съответно на ОСТК на ВКС, а в крайна сметка и всяко решение на отделен състав на ВКС, но постановено вече по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. Нито едно от цитираните и приложени от касатора решения на отделни състави на ВКС /респ. това на ВС на НРБ от 1984 г./ не е по естеството си такова, което да е било постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, при установената липса на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ще следва да се прецени налице ли е приложно поле на касационния контрол по втората хипотеза на този законов текст, т.е. налице ли е произнасяне на Пловдивския ОС по въпрос, който са е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката.
На плоскостта на тази проверка, отнасяща се обаче само до релевирания от касатора материалноправен въпрос – за разграничаване фигурата на търговския представител от тази на дистрибутора на стоки, в равна степен се преценяват горецитираните 10 решения на отделните състави на ВКС /респ-. на ВС – до 1996 г./, всички те постановени не по реда на чл. 290 от сега действащия ГПК, а също и двете влезли в сила решения на отделни състави на Великотърновския апелативен съд, но не и въззивното решение № 354 на Бургаския ОС, ГК, от 22.V.2002 г. по т. д. № 324/2000 г. Съображението, че не е налице приложно поле на касационното обжалване и в тази твърдяна от касатора П. хипотеза се свеждат до следното:
При иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, какъвто е този, по който Пловдивският ОС се е произнесъл с обжалваното въззивно решение, базисното твърдение в исковата молба на настоящия касатор е било, че претендираната от него сума му се дължи обратно от страна на търговеца-ответник поради неосъществяване на основанието, с оглед на което тя е била платена от ищеца, т.е. твърдението се свежда до липса на договор между страните по спора, а в случая – до несключването на дружествен договор по смисъла на чл. чл. 114 и 115 ТЗ. Следователно от значение за изхода на спора по конкретното дело е произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос, че действителните отношения между неговите страни, с оглед на които е извършено плащането на исковата сума, са били всъщност не такива по повод сключване на бъдещ дружествен договор с едноличния собственик на капитала в ответното Е. , а във връзка с посредничество по повод продажбата на стоки, собственост на ответното по касация „А” ЕООД А. , на друго търговско дружество – негов съконтрахент, „чиито представител е бил въззивникът” Д. Ат. П. , а не че между последния и ответното Е. имало договорни отношения, както се поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Меродавно в случая е това, че последният е бил служител на третото лице „В” ООД-гр. Добрич, а дали е действал с представителна власт е обстоятелство, ирелевантно за изхода на делото, заведено по иска на П. срещу „А” Е. – А. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД. В този смисъл релевираният от касатора материалноправен въпрос – досежно непроведено от решаващия съд на разграничение между фигурата на търговския представител /по чл. 31 и сл. ТЗ/, който е винаги търговец и тази на дистрибутора на стоки, има изцяло хипотетичен характер: той не е бил в действителност предмет на произнасянето на въззивната инстанция. В заключение, що се отнася до останалите, релевирани от касатора П. процесуалноправни въпроси, те не са такива, които да са решавани противоречиво от отделните състави на ВКС /респ. на ВС – до 1996 г./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 858 на Пловдивския окръжен съд, ГК, Х-ти с-в, от 18.V.2009 г., постановено по гр. д. № 481/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2