О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 163 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 233/8.І.2010 г. на „А” ЕООД-София, подадена чрез процесуалните му представители по пълномощие – адвокатите Р. К. и Б. Л. от САК, против решение № 1* на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, постановено по гр. д. № 1497/09 г., с което е бил отхвърлен иск на това д-во с правно основание „по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./” – за признаването за установено по отношение на ответното „Ж” АД-София, че е несъществуващо вписаното увеличаване на капитала на „Е” ООД /чиито универсален правоприемник бил търговецът ответник/ от 320 000 неденоминирани лева съответно на 30 656 000 неденом. лева, посредством извършени апортни вноски на тогавашните съдружници, съставляващи общо 4/5 идеални части от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., на ул. „Т” № 6.
О. на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на „А” ЕООД-София срещу „Ж” АД-София с правно основание „по чл. 431, ал. 2 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./” да се уважи, като му бъдат присъдени и всички направени в трите инстанции разноски или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Инвокирани са доводи, че въззивният съд неправилно бил определил предмета на предявения иск с горепосоченото правно основание, а това имало за резултат „неправилност на постановения съдебен акт”, който на това основание следвало да бъде отменен.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „А” ЕООД-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение САС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „за това какъв е предмета” на иск с правно основание по чл. 431, ал. 2 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а също и по материалноправния въпрос дали може да се увеличава капитала на търговско д-во посредством апортна вноска, „когато не е сключен дружествен договор между съдружниците, съгласно изискванията на чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ”. Така релевираните два въпроса били решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, а доколкото липсвала практика на ВКС, произнасянето на последния по тях било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложение към частта от изложението си по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът представя ксерокопие от решение № 1* на САС, ТК, 6-и с-в, от 3. ХІІ.09 г., постановено по т. д. № 2115/09 г., за което обаче няма данни да е влязло в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Ж” АД – София писмено е възразило чрез своя процесуален представител адв. С от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки присъждане на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на „А” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта /или нищожността/ на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
В процесния случай е развито оплакване в подадената от „А” ЕООД-София жалба, че въззивният съд, който като решаваща инстанция е длъжен служебно да даде правна квалификация на иска, с който е бил сезиран, всъщност неправилно бил определил „предмета” на претенцията с правно основание по чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Ако в действителност това е така, произнасянето на САС следва да е било по друг иск, а не съществото на предявения от настоящия касатор срещу „Ж” АД-София, т.е. съществува вероятността атакуваното въззивно решение да процесуално недопустимо.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* на Софийския апелативен съд, ТК, 5-ти с-в, от 15. ХІ.2009 г. /при неправилно посочване на годината като 2008-ма/, което е било постановено по гр. д. № 1497/09 г.
У К А З В А на касатора „А” Е. – София – чрез процесуалните му представители по пълномощие, а именно адвокатите Р. К. и Б. Л. от САК, че В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, следва да бъде представен документ /банково бордеро/ в деловодството на ТК на ВКС за внесена по делото допълнителна държавна такса по с/ка на този съд, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв. /петнадесет лева, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 163 по описа за 2010 г.