О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 26.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи декeмври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 622 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2468/1.ІV.2008 г. на З. „ДЗИ-
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, процесуалният представител на З. „Д”-София поддържа, че с обжалваните части от своя акт по съществото на спора, САС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – относно справедливият размер на присъжданите обезщетения за репариране на неимуществени вреди, решавайки го в противоречие с практиката на ВКС, както и че същият този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. В тази връзка, релевирайки предпоставката „по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ТЗ”, касаторът се позовава на Р. 797 от 21. ХІІ.2007 г. на ВКС, ТК, І-во т.о. по т.д. № 455/07 г. – за присъдено обезщетение за морални вреди на радител от загубата на детето му в размер на 25 000 лв., а също и на Р. 200 от 11.ІІІ.2008 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. по т.д. № 857/2007 г., с което било определено обезщетение в размер на 8 000 лв. за претърпени болки и страдания с продължителност от 5-6 месеца, докато наличието и на предпоставката за допустимост на касационно обжалване „по втората точка на чл. 280, ал. 1 ГПК”, касаторът-застраховател аргументира с първоинстанционно решение на СГС от 28.V.2007 г. по гр.д. № 3832/06 г., с което присъденото в полза на родител обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на детето му било също в размер на 25 000 лв., както и с решение на СГС, ГК, с-в І-6, от 10.ІV.07 г., постановено по гр.д. № 01507/06 г., с което обезщетение в размер на 21 000 лв. било определено за претърпени болки и страдания с продължителност около година и 2 месеца.
Тримата ответници по касационната жалба на З. „Д”-София от гр. К., а именно Х. И. М., А. Е. Я. и А. И. Т., са подали в срок насрещна касационна жалба по реда на чл. 287, ал. 2 ГПК, насочена обаче срещу отхвърлителните части на същото въззивно решение /за разликите от присъдените на тези трима касатори суми до предявените размери на исковете им: съответно за 140 000 лв.; за 80 000 лв. и за 35 000 лв./, като релевираните от тях оплаквания за неправилност на решението на САС са същите като на застрахователя: необоснованост и нарушаване на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/.
В краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния им представител адв. П от АК-Ст. Загора, тези трима касатори се позовават на практиката на отделни състави на ВКС и на СГС, обосновавайки теза, че с атакуваните отхвърлителни части на своето решение, САС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – относно определяне по справедливост на обезщетения за претърпени неимуществени вреди: веднъж от смъртта на близък, а също и като резултат от получени телесни увреждания, поради което налице били предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и двете касационни жалби от страните по спора, предмет на решение № 6 на САС, ГК, постановено по гр. д. № 1650/07 г., да са били подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, респ. по чл. 287, ал. 1 ГПК, те не следва да бъдат допуснати до разглеждане по същество. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Дали правилно е била приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е въпрос налице ли е основание за касиране на въззивното решение в съответната негова /била тя осъдителна или отхвърлителна/ част, поради това, че е бил нарушен материалният закон /арг. чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК/. Касационните отменителни основания по цитирния процесуален текст обаче, които винаги са типични, по никакъв начин не може да се отъждестяват с главното основание, обосноваващо приложното поле на касационото обжалване: конкретният съществен /в случая материалноправен/ въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл при наличието на която и да е от трите алтернативно дадени от законодателя предпоставки, визирани в трите точки от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК. Идентичното формулиране и в първоначалната, и в насрещната касационна жалба, на същественият материалноправен въпрос: като такъв досежно справедливият размер на присъжданите от съдилищата обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в хипотезата, когато даден застраховател е поел риска да ги репарира, представлява по естеството си само повторно въвеждане на незаконосъобразността /по чл. 52 ЗЗД/ – като първото от трите основания за касиране на неправилните въззивни решения по чл. 281, т. 3 ГПК.
Безспорно нежелателна е разноречивата съдебна практика относно размера на неимуществените вреди, когато тя има за свой пряк резултат големи различия между присъдените размери по отделни дела, отнасящи се обаче до съвсем сходни случаи. В тази насока задължителни за съдилищата в Републиката продължават да бъдат постановките по т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., според които понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер, а по необходимост се свързва с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от решаващия съд при определяне размера на дължимото на увредените лица обезщетение. Ако при телесните увреждания такива обективни обстоятелства могат да са характерът на увреждането, начинът и фактическата обстановка на извършването му, евентуалното допълнително влошаване на здравето на увредения, причинените му морални страдания вследствие осакатяване, загрозяване и пр., то при причиняването на смърт релевантни са и възрастта, и социалният статус, както и отношенията между пострадалия и онзи негов близък, който търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В настоящата хипотеза никой от касаторите, изтъквайки наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е релевирал обаче сходство на случаите. Напротив, касаторът-застраховател се позовава в цитираните от него решения на продължителността на периода, в течение на който са били търпени болките и страданията, обективиращи понесените от увредените лица неимуществени вреди, за да твърди, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД било присъждането по едно дело на обезщетение в размер на 8 000 лв. – съответно за 6-месечен период, докато по друго, но за период от 14 месеца, присъденото такова обезщетение било в размер на сумата 20 000 лв. Дори и ако бъде приложено т.нар. „просто тройно правило” от математиката обаче, изводът който се налага е, че получената във втория случай разлика в размер на 2 300 лв. представлява пренебрежима /в аспекта на критерия за справедливост/ величина – при липсата на каквито и да било други данни за сходство между тези два случая. В този смисъл позоваването на решения на СГС, за които касаторът-търговец дори не е установил по надлежния ред, че са влезли в сила, по никакъв начин не подкрепя тезата му, че била налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Към тази предпоставка биха могли да се отнесат единствено двете издадени от отделни състави на ВКС решения, които обаче също не са били постановени по сходни на процесния случаи. При това положение не само, че въобще не се констатира наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но и липсата на формулиран конкретен материалноправен въпрос – извън въведеното касационно отменително основание за нарушаване на чл. 52 ЗЗД, не позволява извършването на обективна проверка при коя от алтернативно дадените от законодателя хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на осъдителните части на въззивното решение би било допустимо.
С оглед изложеното и тъй като не следва да бъде допуснато касационно обжалване в осъдителните части на въззивното решение на САС, атакувани с касационната жалба на З. „Д”-София, идентично ще следва да е разрешението по насрещната касационна жалба на физическите лица М. , Я. и Т. , насочена съответно срещу онези части от това решение на САС, с които исковите им претенции са били отхвърлени – за разликите от присъдените до предявените размери на вземанията им срещу застрахователя. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационата жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, от 14.ІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1650/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2