О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 25.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 750 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5936/22.VІІІ.2008 г. на Д-во за заетост и структурно развитие „Н” ООД-гр. Оряхово, област Враца, подадена от управителя му Ц. С. В. , против решение № 55 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 10.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 117/07 г., с което, като неоснователни, са били отхвърлени предявените от търговеца-настоящ касатор срещу общината на гр. М., област Враца обективно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сума в размер на 12 838.17 лв.; по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сума в размер на 12 558.90 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху главницата по първия иск, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца-касатор в приподписаната от процесуалния му представител по пълномощие адв. Л от АК-Монтана жалба са за постановяване на атакуваното въззивно решение на САС при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му като неправилно. Поради това, наред с искането за присъждане на разноски, се претендира отменяване на обжалвания съдебен акт на САС изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител и обосноваващо наличието на приложно поле на касационното обжалване, касаторът Д. „Н” ООД – гр. О. се позовава на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за неговата допустимост, твърдейки, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС, защото САС – в нарушение на чл. 186, ал. 1, чл. 188, ал. 1, както и чл. 4, ал. 1 ГПК /отм./ – не бил обсъдил всички доказателства по делото, както и правните доводи на търговеца в защитата му по делото за приложимостта на чл. 264 ЗЗД, направо игнорирайки не само заключението на вещото лице, но и „точния смисъл на законите”. В подкрепа на този довод, касаторът е представил две решения на ВАС по административни дела, разгледани през 2007 г., както и следните 4 решения на ВКС: 1/ Р. № 259/27.І..2000 г. на V-то г.о., постановено по гр. д. № 1285/99 г.; 2/ Р. № 163/8.ІІ.2001 г. на V-то г.о. по гр.дело № 1445/2000 г.; 3/ Р. № 237/19.ІІ.2001 г. на V-то г.о. по гр.д. № 1521/2000 г. и 4/ Р. № 917/18.VІІ.2000 г. на V-то г.о. по гр.д. № 137/03 г.
Ответната по касационната жалба община М., област Враца не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на търговеца.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на Дружество за заетост и структурно развитие „Н” ООД със седалище в гр. О., област Враца да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Касаторът въобще не е формулирал главното основание, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване: кой е същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Това непосочване прави обективно невъзможна преценката за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1, ГПК досежно допустимост в случая на касационното обжалване по този селективен критерий. От друга страна, правно несъстоятелна е аргументацията на касатора с позоваване на практика на отделни състави на ВАС по административни дела. В обхвата на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК попада само задължителната практика на ВКС /респ. на ВС до 1996 г./, но не и тази на отделните негови състави, създадена в периода до влизането в сила на сега действащия процесуален закон /1.ІІІ.2008 г./ – арг. чл. 52 и чл. 59 ЗУС /отм./, чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, както и чл. 130, ал. 2 от действащия понастоящем ЗСВ. Що се отнася до четирите цитирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВКС, V-то г.о., постановени в периода 2000 г. – 2003 г. и приложени в ксерокопия по делото, нито едно от тях не съставлява такава задължителна практика, но дори и подвеждането им под хипотезиса на т. 2 от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, обективно не може да аргументира допустимостта на касационното обжалване в случая: при базисната констатация за липса на надлежно формулиран от касатора съществен въпрос, който да е бил противоречиво разрешаван от съдилищата в Републиката. В заключение, съществените нарушения на съдопроизводствени правила представляват самостоятелно основание за касиране на неправилните въззивни решения по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но обективно те не могат по никакъв начин да обосноват приложно поле на касационното обжалване. Цитираните 4 решения на отделни състави на бившето V-то г.о. на ВКС, постановени в периода 2000-2003 г., обективират безпротиворечива практика по отмяната на неправилни въззивни решения, когато последните са били постановени при съществени нарушения на процесуални правила, било защото даден въззивен съд е действал вместо като инстанция, чиято дейност нормативно има естеството на решаваща – като контролно-отменителен съд, било защото фактическата обстановка по делото не е била надлежно изяснена съобразно правомощията на тази категория съдилища като втора по ред първа инстанция, т.е. все основания за касиране на неправилните въззивни решения по чл. 218б, ал. 1, б. „в”, предл. 2-ро ГПК /отм./, каквито касаторът и в случая релевира, недопустимо отъждествявайки ги обаче с основания за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационна обжалване на атакуваното от Дружеството за заетост и структурно развитие „Н” ООД-гр. Оряхово решение на САС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 10.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 117/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2