О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 04.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 231 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А” А. – Ст. Загора с вх. № 5009/26.V.2008 г., подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие адв. А от АК-Ст. Загора, против определение № 358 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 10.ІV.2008 г., постановено по т. д. № 1/08 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на този търговец срещу решение № 42 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 28.ІІІ.2007 г. по гр. д. № 1159/06 г. За да откаже разглеждането по същество на касационната жалба, подадена от „А” А. , постановилият атакуваното определение състав на ВКС е преценил, че образуваното пред него производство е било по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „б” и сл. ГПК/ /отм./ – във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, както и че в конкретния случай обжалваното въззивно решение на САС е било постановено по установителен иск за парично вземане по търговско дело, чиято цена, изчислена в левовата равностойност на сумата 13 330 $ /по фиксинга на БНБ към датата 18.ІХ.1998 г./, е била под законоустановения минимум от 25 000 лева. В частната жалба на „А” А. – гр. Ст. Загора се излага оплакване, че атакуваното прекратително определение на ВКС е неправилно /незаконосъобразно/, поради което се претендира отменяването на този съдебен акт и връщане на делото „на друг състав” на касационната инстанция за произнасяне по съществото на подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивното решение на САС. Инвокирани са доводи, че неправилно цената на разгледаният иск с правно основание по чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД е била определена в размер на левовата равностойност на 13 330 $, след като първоинстанционният СГС бил събрал по същия иск държавна такса върху сумата 112 295.01 лв. /сто и дванадесет хиляди двеста деветдесет и пет лева и една стотинка/.
Ответното по частната жалба /както и по уст. иск/ „М” О. София не е ангажирало становище на свой представител нито по нейната допустимост, нито по основателността й.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното от ВКС касационно производство, счита, че частната жалба на „А” А. – Ст. Загора ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предмет на учредената от „А” АД-Ст. Загора процесна договорна ипотека в полза на „М” О. – София, извършена на 18.ІХ.1998 г. във формата на нот. акт № 1* т. І, нот. дело № 3961/98 г. от нотариуса при РС-Ст. Загора, е било обезпечаване вземане на последното търговско д-во, възлизащо на 13 330 $ – с посочена левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на нот.акт и предшестваща деноминацията на лева: 22 916 936 лв. /двадесет и два милиона деветстотин и шестнадесет хиляди деветстотин тридесет и шест лева/. Меродавно е, че с подадената в Старозагорския ОС от страна на настоящия частен жалбоподател на 20.ІХ.2004 г. исковата молба е бил предявен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ – с предмет установяване, че вземането, обезпечено с процесната договорна ипотека, вече не съществува и затова, след като тя е била погасена, подлежи на заличаване по реда на чл. 179, ал. 1, предл ІІ-ро ЗЗД. На общо основание този уст. иск е бил оценяем, като посочената в исковата молба негова цена е била в размер на 22 917 лв. /двадесет и две хиляди деветстотин и седемнадесет деноминирани лева/. След направен отвод за липса на местна подсъдност и изпращане на делото за разглеждане от СГС, в чиито съдебен район е било седалището на ответното О. , последният е постановил решение за отхвърляне на този иск, което въззивната инстанция е потвърдила.
При тези данни по делото неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че установителният му иск срещу ответното „М” О. – София имал за свой предмет установяване несъществуването на вземане, различно от процесното, сега наричано „цялото” и което възлизало на 59 834.71 $ – с левова равностойност 112 295.01 лв. Правно несъстоятелен е аргументът на представителя на „А” А. – Ст. Загора, че всъщност размерът на събраната от СГС държавна такса имал значение за определяне действителната цена на този иск. В заключение, меродавен е единствено размерът на онова вземане, посочено в нотариалния акт от 18.ІХ.1998 г. за учредяване на договорна ипотека между страните по спора. Като е съобразил това обстоятелство на плоскостта на наличния спор между търговци, съставът на ВКС, сезиран с касационната жалба срещу въззивното решение на САС, е постановил правилно /законосъобразно/ определение за оставянето й без разглеждане. Поради това то ще с9ледва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 358 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 10.ІV.2008 г., постановено по т. д. № 1/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 231 по описа за 2008 г.