О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 29.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 437 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 883/4.ІІ.2009 г. на „Н” ЕООД – София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Р от АК- Л. против решение № 216 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 6. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1208/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 13 на СГС, ТК, с-в VІ-3 от 7.ІІІ.2008 г. по т. дело № 2178/07 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен иска на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу „Българска банка за развитие” АД – София /с предишно наименование на фирмата й „Н”/ за заплащане на сума в размер на 22 500 евро, като получени от последната на отпаднало основание. Излагайки оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради това, че изводите на САС били „в противоречие със събраните по делото писмени доказателства”, касаторът „Н” ЕООД – София претендира отменяването му и постановяването на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителният му иск, предявен срещу „Българска банка за развитие” АД – София, да бъде уважен в предявения му размер, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от ЕООД-касатор в трите инстанции съдебно деловодни разноски.
В т.нар. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят „Н” ЕООД – София аргументира приложно поле на касационното обжалване с тезата, че „съдебната практика по тълкуването на закона и на банковите кредитни договори, какъвто е настоящият правен спор, е от важно обществено значение за развитието и прилагането на пра
вото”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Българска банка за развитие” АД-София писмено е възразило чрез изпълнителните си директори Д. Д. и А. Г. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата на „Н” ЕООД – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Н” ЕООД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Бланкетното и неточно позоваване на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е от естество да обоснове приложно поле на касационното обжалване, тъй като преценката дали въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/, е релевантен за точното прилагане на закона, но едновременно с това и от значение за развитие на правото, обективно не би могла да се направи без въобще да е бил надлежно релевиран от касатора самият въпрос. Дали в „настоящата икономическа обстановка” всеки един спор относно изпълнението на договор за банков кредит е особено актуален или не, е само конюнктурна теза, която не може да се слуша на плоскостта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, толкова повече, че по приложението на чл. 55 ЗЗД е налице трайна полувековна съдебна практика.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 6. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1208/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 378 по описа за 2009 г.