О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 07,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1095 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „С” Е. – С. , подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Е от АК-С. , против въззивното решение № 229 на Сливенския ОС, ГК, от 24.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 324/09 г., с което по иска на това д-во срещу Д. П. Г. от С. с правно основание по чл. 422 ГПК е било признато за установено, че за разликата от 5 500 лв. и до предявения размер от 11 000 лв. дружеството няма вземане към това физическо лице, което да произтича от издаден от последното на 4.VІІІ.2008 г. запис на заповед за безусловно плащане на сума в размер на 11 000 лв. с падеж – 14 септември с.г.
Оплакванията на касатора „С” Е. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск на търговеца касатор по чл. 422 ГПК да се уважи изцяло – и за разликата от 5 500 лв. до предявения размер на вземането по процесния запис на заповед от 11 000 лв.
В краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „С” Е. – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Сливенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос относно: „доказване на определени факти и обстоятелства, на които се основава искането по приложения запис на заповед, с която е обезпечен паричен заем”.
Ответникът по касация Д. П. Г. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на дружеството.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския ОС, касационната жалба на „С” Е. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в израза „практика на ВКС”, употребен в текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се включват и решенията на отделни състави от гражданската и търговската колегия на този съд, но постановени вече по реда на чл. 290 от този сега действащ процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. В случая касаторът „С” Е. не се позовава дори и на едно решение на ВКС, в противоречие с което да е бил решен неясно формулирания в изложението му материалноправен въпрос, а тезата му, че „въззивният съд е приложил формално към настоящия казус практиката на ВКС – без да е изследвал и установил наличието на други изводи в решения на ВАС и други съдилища, които са от значение за правилното прилагане на закона” е очевидно отрицание на първоначалното твърдение за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол. Всички решения на ВАС са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване, а след като не се поддържа в изложението, че същият правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, представеното от касатора първоинстанционно решение на СГС, ГК, с-в І-6, от 10.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 70/08 г. /за което дори няма данни да е влязло в сила/ не обосновава приложно поле на касационното обжалване дори и в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващото съображение за да бъда отказан достъпът на „С” Е. до касационно обжалване обаче, е неясно формулираният от представителя на д-вото материалноправен въпрос /”свързан с доказването”/, което само по себе си е достатъчно основание да не се допусне жалбата до разглеждане в производство по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, ГК, от 24.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 324/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 1* по описа за 2009 г.