О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 22.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 23 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12606/9.V.2008 г. на М. Р. К. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв Л. Ц. от САК, против въззивното решение № 104 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 31.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 3559/07 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС. , ГК, 32-ри с-в, от 6.І.2006 г. по гр. д. № 10292/04 г. в частта, с която – като неоснователни – са били отхвърлени исковете на касаторката К. , предявени срещу физическото лице Б. М. Б. от София с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. І-во ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 122 ЗЗД: за заплащане на сума в размер на 9 100 лв., претендирана като договорно възнаграждение, както и на сума в размер на 890 лв., представляваща мораторна лихва върху първата, съответно за периода от 10. Х.2003 г. и до 5. ХІ.2004 г., съгласно сключен на 16.ІХ.2002 г. договор „за съвместна дейност” между управляваното от Б. „М” ЕООД-гр. Трявна /като туроператор/ и касаторката, действаща като хотелиер. Оплакванията на последната са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на въззивното решение на СГС. в обжалваната негова отхвърлителна част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това К. претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно съединените й искови претенции срещу физическото лице Б. , да бъдат уважени в предявените им размери, така, както това е било сторено по отношение управляваното от него Е. , вкл. ведно с присъждане на всички направени от нея съдебно-деловодни разноски.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката М. Р. К. твърди, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. по същественият „материалноправен и процесуалноправен въпрос” съществува ли някаква специална форма, в която да се обективира поемането на чужд дълг от страна на едно трето лице „или е важно каква е изразената воля на страните, независимо от формалните признаци”, като на второ място предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, се проявявала в това, че в атакуваната си част въззивното решение на СГС. противоречало на трайната практика на ВКС. по приложението на чл.чл. 127 и 188 ГПК /отм./. Цитирано е в тази връзка Р. № 1448/99 г. по гр. д. № 758/99 г. по описа на ВКС. , ГК, V-то г.о. „по приложението на чл.чл. 138, 101 и 44 ЗЗД”.
Ответникът по касация Б. М. Б. със съдебен адрес в гр. Г., ул. „С” № 8, ет. ІІ, ап. № 5 /чрез адв. Р от АК Г. / не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на К.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар касационната жалба на М. Р. К. от София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския градски съд, тя не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като в изложението към нея не е надлежно обосновано наличието на приложно поле на касационното обжалване. Съображенията в подкрепа на така направената констатация са следните:
Посоченият от касаторката К. съществен материалноправен въпрос не е бил въобще предмет на произнасяне от страна на Софийския градски съд с отхвърлителната част на атакуваното негово въззивно решение, доколкото още в исковата си молба тя е въвела твърдението, че била сключила процесният договор за съвместна дейност от 16.ІХ.2002 г. не с физическо лице, а с „М” Е. /по онова време със седалище в гр. Т., което – по аргумент от текста на чл. 63, ал. 3 ТЗ – е юридическа личност, представлявана, съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ, от своя управител: физическото лице Б. М. Б., ЕГН **********, конституирано в процеса като втори ответник. За да отхвърли исковете на К. срещу последния, въззивният съд е приел, че не съществува пасивна солидарност спрямо поетите по договора за съвместна дейност задължения между юридическото лице и неговия у. , от една страна, към кредитора им /хотелиер/ – от друга.
Съществен по делото материалноправен въпрос е само онзи, обусловил решаващия правен извод на съответния въззивен съд по спора, с който той е бил сезиран. В случая този въпрос, по който СГС. се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на своето въззивно решение, е бил не за поемането на дълг, а досежно съществуването /или не/ на солидарна отговорност между О физическото лице, което е негов у. , когато последният е и едноличен собственик на капитала на това ООД, спрямо парични задължения, поети по сключен с настоящата касаторка договор за съвместна дейност. Поради това цитираната в изложението на К. практика на отделни състави ВКС. е изцяло неотносима към релевираната от нея предпоставка за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За прецизност ще следва да се посочи, че в тази точка се включва само задължителната практика на ВКС. , респ. на ВС. /до 1996 г./, обективирана в тълкувателни решения и постановленията на неговия Пленум, докато тази на отделните състави на този съд, която е била създадена до влизането в сила на сега действащия процесуален закон, попада в хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 от същия. Обжалваното в отхвърлителната му част въззивно решение на СГС. дори и формално не е в противоречие с цитираната от касаторката практика на отделен състав от V-то г.о. на ВКС: Р. № 1448/1. ХІ.1999 г. по гр.д. № 758/99 г., където е било буквално прието, че „гарантът не се е задължил солидарно с длъжника пред кредитора”, когато за характера на договора се съди не по формални признаци, а по изразената воля на страните.
В заключение, недопустимо е процесуалноправният въпрос, който касаторката схваща като съществен, да се отъждествява с евентуално допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила /било по чл. 127 и или по чл. 188 на ГПК-отм./. Последните представляват само основания за касиране на всяко едно неправилно въззивно решение /по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК/, но затова обективно са непригодни да обосноват приложно поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 104 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 31.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 3559/07 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени обективно съединените искове на М. Р. К. от София, предявени срещу физическото лице Б. М. Б. /понастоящем със съдебен адрес в гр. Г., ул. „С” № 8, ет. ІІ, ап. № 5 – чрез а. Р от АК- Г. / с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. І-во ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 122 ЗЗД: за заплащане на сума в размер на 9 100 лв., претендирана като уговорено възнаграждение, както и на сума в размер на 890 лв., представляваща търсената мораторна лихва върху първата за периода от 10. Х.2003 г. и до 5. ХІ.2004 г., съгласно сключеният на 16.ІХ.2002 г. между К/като хотелиер/ и управляваното от Б. „Милена ЕООД-гр. Трявна /като туроператор/ „договор за съвместна дейност”.
В останалата му част, КАТО НЕОБЖАЛВАНО, въззивното решение на СГС. е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС. , Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 23 по описа за 2009 г.