О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 01.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 913 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16338/20.VІІ..2009 г. на Р. к. с.-гр. Стара З. , подадена против въззивното решение № 1* на Пловдивския ОС, ГК, 8-ми с-в, от 30.V.2009 г., постановено по гр. д. № 3294/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Р. съд П. по гр. д. № 4087/07 г. С последното са били отхвърлени предявените от кооперацията-настоящ касатор като частични осъдителни искове срещу „Е” АД П. с правно основание съответно по чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката за заплащане на сума в размер на 1 000 лв. – част от дължимата в размер на 149 957.12 лв., претендирана като обезщетение за предоставен достъп до собствен трафопост за периода от 1.І.2004 г. и до 31. Х.2007 г. , както и иск, отнасящ се до същия период, с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сума в размер на 200 лв., като част от претендирана мораторна лихва в размер на сумата 33 437.98 лв. върху главницата на обезщетението, а също и законната лихва върху тази главница от завеждането на делото и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора Р. к. с.-гр. Ст. З. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който частично предявените в условията на обективно съединяване искови претенции срещу ответното търговско д-во да бъдат уважени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие адв. Ю от САК, кооперацията-касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Пловдивският ОС бил „засегнал” въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, други, които били решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, а също така и въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Най-общо съвкупността от тях включвала процесуалноправните въпроси относно това върху коя от страните по спора пада доказателствената тежест за оборване на законна презумпция, как в тази връзка трябвало да постъпи решаващия съд при наличието на „конкуренция между законови презумпции за придобиване на право на собственост”, а също и по какъв начин той следвало да обсъди доказателствата, „въз основа на които е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения”, наред с въпроса каква доказателствена сила била присъща на т. нар. констативни нотариални актове. Съответно материалноправните въпроси, които според касатора РКС-гр. Ст. З. са засегнати от въззивната инстанция, били тези за придобиване на правото на собственост по давност, а също и относно това кои юридически факти обуславяли прекъсването й.
Във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, кооперацията-касатор се позовава на три решения на отделни състави на ВКС, постановени в периода 17. Х.2005 г. – 12.V.2009 г., както следва: 1/ Р. № 2145/24.І.2006 г. по гр. д. № 1368/04 г. на ІV-то г.о.; 2/ Р. № 1985/17. Х.2005 г. по гр. д. № 1075/05 г. – също на ІV-то г.о.; и 3/ Р. № 386/12.V.2009 г. по гр.д. № 1146/08 г. на ІІІ-то г. о.
Ответното по касация „Е” АД – П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на РКС – гр. Ст. З. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на Р. к. с.-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ще е налице, когато в атакуваното въззивно решение правен въпрос – от значение за изхода на делото – е разрешен в противоречие с: тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на съвместни заседания на общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, както и на ОСГК, а също и на ОСТК на ВКС или с решение на състав на ВКС, постановено вече по реда на чл. 290 ГПК.
В случая РКС-касатор всъщност релевира като процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело необсъждането на всички доказателства от страна на въззивната инстанция, което било в противоречие с цитираната от нея казуална практика на отделни състави на ВКС в периода 2005 г. – 2009 г. Не само че нито едно от тези три решения не е било постановено по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон, но и те очевидно не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – според цитираното по-горе задължително разяснение. Отделен е въпросът, че евентуално допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 188 ГПК /отм./ съставлява касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не може да се отъждествява с процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретния облигационен спор – като основание за допускане на касационно обжалване на постановеното по него въззивно решение.
Що се отнася до релевираната от РКС-касатор предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тя – според задължителните постановки по т. 4 на същото ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г., предполага наличие на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, защото разглеждането му допринася за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за такова осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото това произнасяне би било от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. В този смисъл инвокираният в изложението довод за „липса на достатъчно съдебна практика” не представлява аргументация за наличието на приложно поле на касационното обжалване.
Извън трите цитирани решения на отделни състави на ВКС касаторът Р. к. с.-гр. Ст. З. не е посочил дори само две влезли в сила решения на отделни съдилища от страната, които да подкрепят твърденията му за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационната обжалване.
В заключение, липсва разграничение в нарочното изложение на кооперацията-касатор досежно това кои от множеството въпроси, за които се поддържа да са били „засегнати” от въззивната инстанция, се отнасят към всяка една от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване поотделно. Ключово за преценката налице ли е приложно поле на факултативно осъществявания от ВКС инстанционен контрол /посредством селектирането на жалби срещу решенията на въззивните съдилища с обжалваем интерес над 1 000 лв./, е това дали формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са такива, имащи значение за изхода по конкретното дело или имат само хипотетичен характер. В конкретния случай, за да отхвърли като неоснователен облигационния иск с правно основание по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, Пловдивският ОС е приел в крайна сметка, че независимо от това дали РКС е придобил /или не/ собствеността върху процесния трафопост на някое от сочените придобивни основания /давност, приращение и пр./, приложимата според цитираната законова разпоредба методика предпоставя като задължително условие наличието на сключен с електроразпределителното д-во договор за предоставяне на достъп, в който случай е щяла да важи нормативно определената с нея цена. Единствено този въпрос: за липсата на сключен между страните по спора договор е бил от значение за изхода на спора по конкретното дело, заведено по облигационен иск с правно основание по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, обективно съединен с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Което означава, че легитимацията на настоящия касатор като собственик на процесния трафопост би била релевантна, но само за изхода на дело, заведено по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* на Пловдивския окръжен съд, ГК, 8-ми с-в, от 30.V.2009 г., постановено по гр. д. № 3294/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 913 по описа за 2009 г.