О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 12.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 877 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 1768/23.ІІІ..2009 г. на Л. и Г. Ив. Т. от гр. П., подадена чрез процесуалния им представител адв. Н от САК, против онази част от въззивното решение № 380 на П. ОС, ГК, 2-ри с-в, от 30. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 778/2008 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 418 на РС П. районен съд от 20.VІ.2008 г. по гр. д. № 6464/06 г.: за осъждането им – заедно с ответницата С, да заплатят на „Т” О. /в ликвидация/-гр. Перник сума в общ размер на 24 000 лв., представляваща дължимо на д-вото обезщетение за „вреди от наемането на багер и фадрома от друга фирма” за извършване на изкопни работи в недовършен обект на този търговец.
Единственото оплакване на двамата касатори е за необоснованост на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, поради което те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за цялостно отхвърляне на исковите претенции на „Т” О. /в ликвидация/-гр. Перник „ведно със законовите последици”, вкл. и присъждане на направените от тях в производството по делото разноски. Инвокирани са доводи, че не било възможно пазарната стойност на 30-годишен багер, закупен през 2003 г. за 500 лв. и в лошо техническо състояние, да възлиза след четири години на 3 000 лв., както и че камион с рег. № С* не би могъл да съществува в наличност, понеже вече нямало такива контролни номера.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Л. и Г. Ив. Т. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки /по т.т. 1-3/ на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната осъдителна част на своето въззивно решение П. ОС бил решил спора „в противоречие с практиката на ВКС в споровете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – относно доказването на обогатяване и твърдението и доказването на неоснователност на това обогатяване”. Противоречиво бил разрешаван от съдилищата Републиката въпросът „за фактите и доказателствата допустими при доказване на неоснователно обогатяване за страна, непроизхождаща от конкретно правоотношение, обвързващо страните”, а и същият бил от значение „за точното прилагане на правото”. В заключение се поддържа, че наред с материалноправния въпрос – „за действителността на сключения договор за продажба на недвижим имот”, който бил „от значение за точното прилагане на закона”, с атакуваната осъдителна част на решението си въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправния въпрос: „дали правилно е квалифициран иска за присъждане стойността на извършени работи като иск за неоснователно обогатяване, какви са допустимите доказателства и каква е годността на доказателствата, необходими за доказване наличието на неоснователно обогатяване при такива (или подобни) случаи”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Т” О. /в ликвидация/- гр. П. е възразило писмено чрез своя ликвидатор /и бивш миноритарен съдружник/ Ц. С. И. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за необоснованост, изложено в жалбата на Т. .
О. по касация С. Н. Т. от гр. П. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването на касаторите Л. и Г. Ив. Т. за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред П. ОС, касационната жалба на Л. и Г. Ив. Т. от гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ще е налице, когато в атакуваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с: тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на съвместни заседания на общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, както и на ОСГК, а също и на ОСТК на ВКС или решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Освен че в изложението на касаторите Л. и Г. Ив. Т. няма конкретно позоваване на такава задължителна практика на ВКС, липсва всъщност надлежно формулиран материалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с постановките на тази съдебна практика, понеже в предмета на конкретното делото никога не е бил включен и въпрос „за действителността на сключен договор за продажба на недвижим имот”. Напротив, претенцията на ответното по касация търговско д-во в л. е била да се установи, че процесните единадесет движими вещи, до една представляващи моторни превозни средства /по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ППЗДвП/, са били неразделна част от дълготрайните материални активи /съобразно легалната дефиниция на това понятие по чл. 14, ал. 1 ЗСч. – в редакцията на този текст до изменението му с ДВ, бр. 105 от 22. ХІІ.2006 г./ на този търговец, и поради това Т. следвало да ги върнат или да заплатят равностойността им – в случай на погиването им или, ако те вече не са намират във фактическата им власт, както и да репарират онези разходи, които – вследствие липсата на две от процесните 11 движими вещи /камион и багер/, „Т” ООД-гр. Перник е следвало по необходимост да направи с оглед довършването на определен обем изкопни работи в негов строителен обект. Ето защо следва да се приеме, че непосочването на конкретен материалноправен въпрос, който въззивният съд да е решил при наличието на която и да е от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1 от 19.ІІ.2009 г., постановено по тълк. дело № 1/09 г.
В случая касаторите Л. и Г. Ив. Т. са релевирали като процесуалноправен въпрос такъв, който обаче не е от значение само за конкретното дело, а се отнася буквално до всички граждански и търговски дела – този за квалификацията на иска, която във всички случаи следва да се определя по служебен почин на сезирания с претенцията решаващ съд. Следователно не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по процесуалноправния въпрос на двамата касатори. Дали въззивният съд е изследвал въпроса налице ли е било въобще обогатяване на ответниците по иска – при противопоставеното от тях възражение в хода на първоинстанционното производство, че не владеели процесната „строителна техника и транспортни средства”, е по естеството си нерелевирано в касационната им жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение, но не и основание за допустимост на касационното обжалване. При това положение е безпредметно обсъждането на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но за пълнота ще следва да се отбележи, че последната от тях представлява едно единно основание, т.е. не може да се обосновава приложно поле на касационния контрол само защото даден надлежно формулиран в изложението въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/ веднъж е „от значение за точното прилагане на правото”, а втори път – „за точното прилагане на закона”. Това би било в разрез с буквата на процесуалния закон, който кумулативно изисква въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл в такава хипотеза, да е едновременно такъв, който е от значение както за точното прилагане на закона, но също и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 380 на П. окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 30. ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 778/08 г. В ЧАСТТА, с която Л. Ив. Т. и Г. Ив. Т. , заедно с ответницата С тримата от гр. П., са били осъдени общо да заплатят на ищцовото „Т” О. /в ликвидация/-гр. Перник сума в размер на 24 000 лв. – като обезщетение за претърпени от това д-во „вреди за наемането на багер и фадрома от друга фирма” за извършването на изкопни работи в недовършен обект на търговеца, КАКТО И ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО върху две движими вещи – товарен автомобил марка ГАЗ-66 с ДК№ С* и багер „В”-К`406 с двигател № 1* и шаси 5787 ИЛИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ РАВНОСТОЙНОСТТА ИМ в размер общо на 3 900 лв., от които 900 лв. за камиона и 3 000 лв. съответно за багера в случай на погиването им, а също и ако не се намират в тяхно съвладение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 877 по описа за 2009 г.