О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 26,05, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1039 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 35378/6.VІІ.2009 г. на „С” Е. – София, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. С. от столичното адвокатско сдружение „С”, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 25.V.2009 г., постановено по гр. д. № 2770/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 57-и с-в, от 6.ІV.2008 г. по гр.д. № 2954/07 г. С последното – като неоснователни – са били отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на търговеца настоящ касатор срещу „К. И. В&Ко” ООД- София с правно основание по чл. 80, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вторият от които за сума в размер на 4 647.50 лв., претендирана като компенсаторна неустойка по сключен между страните по спора договор за доставка и монтаж на хладилни съоръжения от 24.І.2006 г.
Оплакванията на „С” Е. – София са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдат уважени и двата му обективно съединени иска – с правно основание по чл. 80, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното „К. И. В&Ко” ООД-София, вкл. ведно с присъждане в тежест на последното на всички направени в инстанциите от касатора съдебно-деловодни разноски. В жалбата се инвокират доводи, че въззивната инстанция била обсъдила само обстоятелствата относно изпълнението на договора за продажба и доставка, без обаче да коментира и дори игнорирайки изцяло фактите по „неприемането на изработеното”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за наличие на прието без възражение изпълнение на възложената работа по сключен между страните договор за изработка. В тази връзка касаторът се позовава и представя две решения на отделни състави на ВКС, както и едно въззивно решение на СГС, както следва: 1/ Р. № 1661/6. ХІІ.99 г. по гр. д. № 972/99 г. на бившето V-то г.о.; 2/ Р. № 1100/4.VІІ.03 г. по гр. д. № 1876/02 г. на същото V-то г.о.; както и 3/ Р. на СГС, ГК, ІV-Б, от 25.І.2005 г. по гр. д. № 1122/04 г. – но без диспозитивна част и служебна отметка дали то е влязло в сила
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „К. И. В&Ко” ООД – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Д от САК, както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакването за неправилност на въззивното решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „С” Е. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В процесния случай настоящият състав на ВКС намира, че следва служебно да се преквалифицира релевирания от „С” Е. – София материалноправен въпрос като такъв, който е относим вместо към предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – към тази по т. 2 на същия законов текст. От значение за допустимостта на касационния контрол е преценката за наличие на противоречие между обжалваното въззивно решение на СГС и което и да е от двете цитирани от касатора решения на ВКС, но не и с онова въззивно решение на СГС, ГК, с-в ІV-Б, за което няма данни нито какво постановява, нито дали същото е влязло в сила.
При съпоставката на обжалвания съдебен акт с първото от двете касационни решения, постановени по реда на ГПК /отм./, се констатира, че влязлото в сила решение на ВКС е постановено по същия материалноправен въпрос, както и обжалваното: валидно приемане на работата, възложена за изпълнение по договор за изработка, „има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора”. Идентичен е и предметът на Р. № 1100/4.VІІ.2003 г. по гр. д. № 1876/02 г. на бившето V-то г.о. на ВКС досежно това, че приемането на извършената работа не съставлява само фактическо действие на поръчващия, но и одобряване на работата, поради което в хипотеза когато поръчващият не е направил никакви възражения за неточно (некачествено) изпълнение, приложение намира необоримата презумпция на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за правилно изпълнена работа, а оттам, че се преклудира възможността на поръчващия да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката или да иска намаляване на възнаграждението.
За да отхвърли иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД, с обжалваното въззивно решение СГС е приел за ирелевантно обстоятелството, че началният момент на гаранционните срокове по чл. 5 от процесния договор за изработка страните са обвързали с подписването на приемо-предавателен протокол, тъй като то не попада сред нито една от хипотезите на чл. 133, ал. 1 ГПК /отм./. Но по този начин релевираният от касатора материалноправен въпрос /за надлежното приемане на работата/ е бил разрешен изцяло на плоскостта на събраните по делото гласни доказателства. Извън изградените въз основа на тях положителни констатации за осъществено монтиране на процесните хладилни камери и климатични сушилни обаче, въззивният съд не е изложил съображения била ли е надлежно приета работата по изработването им, след като касаторът е възразявал непосредствено при прегледа й, че подът в една от камерите /КХС-39/ не е бил в достатъчна степен изолиран /уплътнен/, а двете сушилни не били настроени за пускане в експлоатация.
С оглед изложеното ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „С” Е. – София въззивно решение на СГС при наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 25.V.2009 г., постановено по гр. д. № 2770/08 г.
У К А З В А на касатора „С” Е. – София чрез процесуалния му представител адв. И от столичното адвокатско сдружение „С” В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в деловодството на търговската колегия на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 93 лв. /деветдесет и три лева/, тъй като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази дължима по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС: за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1* по описа за 2009 г.