О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 27 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5756/7. Х.09 г. на „Б„Хисар” АД – гр. Х., област П. , подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. С. Г. В. от АК П. , против решение № 183 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 4-и с-в, от 10.VІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 413/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 92 на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІ-ти с-в, от 25.ІІ.2009 г. по т. д. № 833/08 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен предявеният от акционерното д-во срещу Г. Г. осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 177 423.91 лв. на основание Споразумение от 28. ХІІ.2002 г., сключено между този ответник /ФЛ/, в неговото качество на „свързано лице” с търговците: „С” АД-гр. Варна /к.к. „С”/, „П„Санкт П. ” АД-гр. Пловдив, както и с ищцовото „Б„Хисар” АД-гр. Хисаря, от една страна, и от друга – с Ди Ей Жи” ЕООД-гр. Пловдив.
Оплакванията на дружеството касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му изцяло.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Б„Хисар” АД – гр. Х. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1/ Разполага ли третото ползващо се от договор по чл. 22 ЗЗД лице с материалноправна легитимация да води иск срещу обещателя, задължил се да плати на кредитор вместо него;
2/ К. ли се правилата, уреждащи договора за продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, с тези на договора в полза на трето лице /чл. 22 ЗЗД/, когато е налице конкретна уговорка в спогодба, уреждаща възникнало продажбено правоотношение между свързано с продавачите лице, което се е задължило да плаща задължения на трето лице, чиито акции са били предмет на прехвърлянето. Доводите на касатора са, че в случая ВКС следвало да се произнесе в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК понеже с тълкуване на закона „и по-специално разпоредбите на чл. 22 от ЗЗД би се стигнало до отстраняване на неясноти на правната норма и би довело до нейното точно прилагане”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Т. Г. от с. Я., община Р., област П. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. Н. К. от АК- С. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията на дружеството касатор за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Б„Хисар” АД – гр. Х., област П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Релевираните от търговеца касатор въпроси са били в действителност предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното негово решение. Съгласно § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ „свързани лица” по смисъла на този закон са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което „между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните”. В конкретния случай, за да отхвърли като неоснователен иска на търговеца настоящ касатор, предявен срещу Г. Т. Г. за присъждане на сума в размер на 177 423.91 лв., въззивната инстанция категорично е приела, че уговорката по чл. 4 на процесното споразумение от датата 28. ХІІ.2002 г. няма характер на договор в полза на трето лице, а е представлявала само функция от двата идентични договора от 5. ХІІ.2002 г., имащи за предмет продажба на акции от капитала на търговеца настоящ касатор, сключени между „ ден” АД-гр. Варна и „Д” ЕООД – гр. П. и съответно между „П„Санкт- П. ” АД-гр. Пловдив и същото пловдивско „Д” ЕООД. Както въззивният съд е могъл да констатира, единствената цел на тази уговорка /по чл. 4/ от процесното Споразумение е била „да гарантира стабилитета на продажната цена на закупените от „Д” ЕООД акции”. Щом като според задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите”, то в конкретния случай се налага тълкуване на разпоредбата на чл. 22 ЗЗД във връзката й с горецитираната допълнителна разпоредба на търговския закон.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 4-и с-в, от 10.VІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 413/09 г.
У К А З В А на касатора „Б„Хисар” АД-гр. Хисаря, област П. чрез неговия процесуален представител адв. С. В. от АК- П. , че той следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/, удостоверяващ внасянето на допълнителна държавна такса в с/ка на този съд в размер на сумата 3 548.48 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 27 по описа за 2010 г.