О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 01.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 906 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4362/20.VІІ..2009 г. на А. за с. к. /по-нататък АСК, А. /, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулт Г. Д. , против решение № 99 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 9.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 162/09 г.: за отхвърлянето му като неоснователен /погасен по давност/ на иска на А. , предявен срещу „С” ООД-гр. Хасково, за заплащане на сума в размер на 30 000 щатски долара като дължимо обезщетение на основание чл. 10.2 от сключен на 2.VІІІ.1999 г. договор за приватизационна продажба на фотоателие в гр. Х., представляващо обособена част от имуществото на „Българска фотография” ЕАД София.
Оплакванията на касатора АСК са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК. Инвокирани са доводи, че апелативният съд в П. се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, както и че не е обсъдил в съвкупност, съобразно изискването на чл. 188 ГПК /отм./, доказателствения материал по делото. Поради това се претендира касирането на атакувания съдебен акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд по облигационния спор между страните, вкл. ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представителят на А. -касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на двете предпоставки по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за началния момент на погасителната давност по иск за обезщетение от неизпълнен договор в противоречие с практиката на ВКС, а и същият бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът АСК се позовава на две решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, както следва: 1/ Р. № 115/8.V.2008 г. по т. д. № 774/07 г. на ІІ-ро т.о.; 2/ Р. № 1018/15. ХІІ.2004 г. по т. д. № 141/2004 г., също на ІІ-ро т.о. Досежно твърдяното от касатора наличие и на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, позоваването на АСК е върху две взаимно непротиворечиви решения на апелативни съдилища от страната, за които обаче няма данни те да са влезли в сила: 1/ Р. № 172/9.ІІІ.2009 г. на САС, ТК, 6-и с-в, постановено по гр. д. № 2423/08 г., както и 2/ Р. № 53/1.ІV.2007 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено по гр. д. № 22/07 г. Отделно от това А. касатор релевира произнасяне на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение в противоречие със задължителна практика на ВКС по т. 4 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/2001 г. и по процесуалноправен въпрос: за възможността да бъде разгледана по същество въззивна жалба, към която нямало приложено адвокатско пълномощно и след като този недостатък не е бил надлежно отстранен по предвидения в ГПК ред.
Ответното по касация „С” О. – гр. Х. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на АСК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на АСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ще е налице, когато в атакуваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с: тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на съвместни заседания на общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, както и на ОСГК, а също и на ОСТК на ВКС или решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Нито едно от двете цитирани от касатора решения на отделни състави от Търговската колегия на ВКС във връзка с релевирания материалноправен въпрос за началния момент на погасителната давност по иска за обезщетение от неизпълнен договор – като такъв от значение за изхода на делото, не е било постановено по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон. Разгледани обаче на плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросните две решения на отделни състави на ВКС в достатъчна степен обосновават наличието на приложно поле на касационното обжалване. Поради това не следва да бъде обсъждана относимостта на двете въззивни решения, за които няма данни да са влезли в сила, към това основание за допустимост на касационния контрол.
Отделно от това в случая касаторът АСК е релевирала като процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело произнасянето на Пловдивския апелативен съд по нередовна въззивна жалба – доколкото към последната не било приложено адвокатско пълномощно. Същият въпрос обаче, съставлява и съдържанието на оплакването в жалбата за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствени правила: конкретно на чл. 199, ал. 1, б. „б” ГПК /отм. Ето защо, единствено поради вероятността въззивното решение да се окаже недопустим съдебен акт, подлежащ поради това на обезсилване, а и предвид служебния почин на ВКС, както това следва от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1- in fine на ТР № 1/19.ІІ.2010 по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК, налага този съдебен акт да бъде допуснат до касационно обжалване.
Касаторът АСК дължи внасяне на държавна такса /арг. от текста на чл.84, ал. 1 ГПК/, понеже исковата й претенция срещу „С” ООД-гр. Хасково има за предмет частно държавно вземане. Ето защо делото следва да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито с.з. с призоваване на страните по спора, но едва след като по с/ка на ВКС бъде внесена държавна такса в размер на 870.61 лв. /осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и една стотинки/, чиито размер бе определен съобразно правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и при съобразяване на фиксинга на БНБ за курса на щатския долар спрямо лева 1$ : 1.45102 BGN към датата 22.ІІ.2010 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 9.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 162/09 г.
УКАЗВА на касатора А. за с. к. , а сега с наименованието А. ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И С. К. , в едноседмичен срок от съобщението да представи в деловодството на ТК на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 870.61 лв. /осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и една стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 906 по описа за 2009 г.