О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 31,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1083 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 40499/30.VІІ.2009 г. на „Д” АД – София, подадена против въззивното решение № 2* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 10.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 3714/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № на СРС, ГК, 50-и с-в, от 7.VІІ.2008 г. по гр. д. № 20930/07 г. С последното са били отхвърлени както исковете на настоящия касатор с правно основание по чл. 402 във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗ. , предявени срещу „Е” АД-София за сумата 7 840.90 лв. и съответно за сумата 1002.62 лв. /мораторна лихва върху тази главница за 11-месечен период от 25. Х.2006 г./, но така също и исковете на ЗПАД „Д”-София с правно основание по чл. 45 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗ. , предявени срещу М. К. К. от К. за същите суми и исков период.
Оплакванията на касатора застраховател са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което това д-во претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковите му претенции „с правно основание по чл. 402 /отм./ ТЗ да се уважат в предявените по делото размери, като бъдат присъдени всички направени в инстанциите разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че като е споделила решаващия извод на първостепенния съд, че издадената от касатора полица по застраховката „автокаско” нямала действие, понеже не било установено да е била платена от застрахования ЕТ първата вноска на уговорената застрахователна премия, въззивната инстанция не била извършила надлежно отделяне на спорното от безспорното по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител юрисконсулт Ю. К. , касаторът „Д” АД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправните въпроси за условията, при които договорът за застраховка „автокаско” влиза в сила и дали в тази връзка може да се счита доказан факта на плащането на първата вноска от застрахователната премия с отбелязването в текста на полицата на платежния документ. Съответно процесуалноправният въпрос, предмет на произнасянето на СГС, бил досежно това има ли решаващият съд задължение да отдели спорното от безспорното по делото и „да насочи страните към въпросите, подлежащи на изясняване”. Всички тези въпроси били решени от СГС с атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, а в т. 2, абзац 3 на ППВС № 6/1978 г., същевременно те се решавали противоречиво от съдилищата в Републиката, а и поради това, че се касаело „до често възникващи в застрахователната практика казуси”, то произнасянето на ВКС по тях щяло да допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „З” АД – София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от СГС въззивно решение.
Ответникът по касация М. К. К. от гр. К. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „Д” АД София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Д” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Релевираният от касатора процесуалноправен въпрос няма естеството на такъв, който да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, а се отнася до повече или по-малко ефективното процедиране на съда. Съгласно чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./ с оглед обясненията на страните решаващият съд наистина „може” да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства, като това се отбелязва в протокола. Нарушаването на това съдопроизводствено правило, когато е съществено, представлява отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не е основание за допустимост на касационното обжалване. Поради това не е налице произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в посоченото ППВС № 6/78 г., което се отнася до подобряване на процесуалната дисциплина с оглед осигуряване на по-бързо правосъдие по гражданските дела.
От значение за изхода по конкретното дело обаче, са материалноправните въпроси, релевирани от касатора „Д” АД – София в изложението му към жалбата.
За да отхвърли както главния му иск с правно основание по чл. 402 във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ срещу предпочетения ответник застраховател, така и съединения под условието на евентуалност иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗ. срещу деликвента К. , а също и акцесорните претенции за лихви, въззивната инстанция е приела, че „Д” АД всъщност не разполагало с регресно право, понеже съгласно чл. 35 от неговите Общи условия валидността на издадената полица по застраховката „пълно автокаско” за увредения при ПТП автобус била обвързана от реално плащане на първата вноска по разсрочената застрахователна премия, а при противопостоването в този смисъл възражение на ответника „З” АД-София, настоящият касатор не бил провел пълно главно доказване на факта на плащането.
Въпросната клауза от ОУ на застрахователя касатор възпроизвежда нормативно разрешение по чл. 382 /отм./ ТЗ, което диспозитивно правило е било в сила към момента на процесното ПТП, настъпило на 15. ХІ.2005 г. Тази разпоредба обаче следва да бъде тълкувана както във връзката й с общото правило на чл. 77, ал. 3 ЗЗ. , предвиждаща, че ако документът /в случая застрахователната полица/ се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника, но така също и във вр. с установеното в чл. 381 /отм./ ТЗ ad solemnitatem изискване за форма на застрахователния договор: „като полица или друг писмен акт”. Ето защо, а и предвид динамичните промени в застрахователното и в процесуалното право през последните 5 години от процесното ПТП насам, релевираните от касатора материалноправни въпроси имат естеството на такива, които са от значение както за точното прилагане на закона, но така също и за развитие на правото, т.е. налице е предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 10.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 3714/08 г.
У К А З В А на касатора „Д” АД – София, ул. „Г” № 3 – чрез процесуалния му представител юрисконсулт. Ю. К. , че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в деловодството на търговската колегия на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 177 лв. /сто седемдесет и седем лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще следва да се прекрати.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1* по описа за 2009 г.