О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 01,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1057 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 37460/15.VІІ.2009 г. на „Б” А. – София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. М от САК, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 15.V.2009 г., постановено по гр. д. № 1300/08 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен иска на д-вото с правно основание по чл. 402 /отм./ – във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ, предявен срещу „Д” А. – София за заплащане на сума в размер на 3 516.02 лв.
Единственото оплакване на касатора „Б” А. – София е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон: чл. 5, ал. 2 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./, поради което се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъде уважен в предявения му по делото размер иска с правно основание по чл. 402 /отм./ – във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ. Инвокирани са доводи, че за валидното упълномощаване на водач на МПС, предизвикал ПТП, няма изискване за форма, а и липсвали данни в процесния случай лекият автомобил ауди-80 да е бил „отнет по престъпен начин”.
В краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос дали застраховката по риска „гражданска отговорност” покрива и отговорността на лица, които не са изрично упълномощени да управляват дадено МПС от страна на собственика му. В тази връзка позоваването на касатора е върху влязлото в сила решение № 667/9. Х.2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 295/08 г.
Ответното по касация „Д” А. – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Б” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли иска на касатора с правно основание по чл. 402 /отм./ ТЗ, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./, визираща законовата презумпция, според която използването на МПС от съпрузи, възходящи, низходящи, братя и сестри или лица от домакинството на собственика, ползвателя или държателя, предпоставяло „знанието и съгласието” на тези три категории застраховани лица, а в останалите случаи на установяване подлежало основанието, на което конкретният деликвент е бил водач на превозното средство, участвало в ПТП от което са настъпили материални щети за другия участник, репарирани от застрахователя, издател на полица по риска „автокаско”. При направено по делото от страна на застрахователя ответник изрично възражение, че виновен за настъпилото на 6. Х.2002 г. ПТП бил водачът на лекия автомобил ауди-80 Ц. Й. Христов, който обаче нямал качеството на застраховано по риска „гражданска отговорност” лице, СГС е отрекъл активната легитимация на „Б” А. – София по регресната му претенция срещу „Д” А. – София.
Този решаващ правен извод на въззивния съд се покрива с релевирания в изложението към жалбата на настоящия касатор материалноправен въпрос. С обжалваното решение на СГС той е бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в израза „практика на ВКС”, употребен в текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се включват и решенията на отделни състави от гражданската и търговската колегия на този съд, но постановени вече по реда на чл. 290 от същия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. Ето защо наличието на посочената от касатора предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се обосновава не с представеното от него Р. № 667/9. Х.2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т.д. № 295/08 г., което е било по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, а с Р. № 147/6. Х.2009 г. на същия състав от ТК на ВКС по т.д. № 85/2009 г., което е вече по реда на чл. 290 от сега действащия ГПК. В този влязъл в сила съдебен акт, по повод на ПТП, настъпило на 20. ХІ.2000 г., т.е. също както и в процесния случай – при действието на ЗЗ /отм./, е било прието, че дори и в хипотеза, когато между застрахователя и виновния водач на МПС няма сключен застрахователен договор, гражданската отговорност на последния по чл. 45 ЗЗ. към увредените трети лица, също е покрита при налична за съответния автомобил валидна полица за застраховка по риска „ГО”. Според същия състав на ВКС: „независимо от това кое е лицето, което управлява и използва МПС – собственикът, ползвателят, държателят и водачът, то /лицето/ може да причини вреди на трети лица, вследствие на което да се стигне до ангажиране на неговата отговорност. Ето защо застрахователният договор се сключва между застрахователя и застраховащия в полза на всички лица (собственици, ползватели, държатели и водачи), които имат качеството застраховани. За определянето на техния кръг са меродавни по-скоро фактически критерии, каквито са управлението и използването, отколкото правни, какъвто критерий би могъл да бъде изричното посочване в договора. По този начин са защитени по-добре интересите на лицата, претърпели вреди, каквато е и целта на въвеждането на задължителността на застраховката „Гражданска отговорност”. Законът за застраховането (отменен, но действал към момента на настъпване на ПТП) разбира под водач лицето, което непосредствено управлява МПС, без същото да бъде негов собственик, ползвател или държател. За да бъде обхванат от застрахователната закрила, е необходимо той да бъде упълномощен от последните три групи лица. Терминът упълномощаване в случая не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗ. , а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес.пълномощаването е волеизявление на собственика, ползвателя, държателя друго лице да управлява МПС за определено време. То може да бъде изразено както изрично, писмено или устно, така и мълчаливо, с конклудентни действия. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т.е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, през което са били упълномощени. Ю. В. М. е бил упълномощен от собственика на лекия автомобил М. В. М. да го управлява, тъй като в него са се намирали както ключът от автомобила, така и талонът, и застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Талонът и застрахователната полица са представени на длъжностното лице, извършило огледа на място на настъпилото ПТП и по делото не са налице никакви данни за уведомление от страна на собственика на автомобила за неговото противозаконно отнемане, респ. кражба на регистрационния талон на автомобила и на застрахователната полица. С факта на предаване на ключовете, талона, застрахователната полица и самото МПС водачът се счита упълномощено лице да управлява автомобила. Поради това Ю. В. М. се счита застрахован по посочената застрахователна полица и е обхванат от застрахователната закрила”.
Идентичен с описания в горецитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК е и настоящия случай, което означава, че произнасянето на СГС по релевирания от касатора материалноправен въпрос противоречи на тази практика на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 15.V.2009 г., постановено по гр. д. № 1300/08 г.
У К А З В А на касатора „Б” А. – София с адрес гр. С., бул. „В” № 1* чрез процесуалния му представител адв. М от САК, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в деловодството на търговската колегия на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 70.32 лв. /седемдесет лева и тридесет и две стотинки/, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено..
След надлежното внасяне на такса определената допълнителна д.т., делото да се докладна на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 1* по описа за 2009 г.