О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 01,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 831 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК – във вр. чл. 633, ал. 2 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба на „М” О. София с вх. № 5307/2.VІІ.2009 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. А от САК, против решение № 524 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 25.V.2009 г., постановено по гр. д. № 666/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 801 на Софийския окръжен съд, ТК, от 22. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 708/08 г.: за отхвърлянето, като неоснователна, на молбата на това дружество с правно основание по чл. 625 ТЗ: относно откриването на производство по несъстоятелност срещу „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград” ЕООД-гр. Ботевград.
Оплакванията на касатора „М” ООД-София са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ – предвид наличието на свръхзадълженост на ответното ЕО. , като за начална дата на това негово състояние бъде определен последният ден на календарната 2007 г. Инвокирани са доводи, че неправилно САС бил приел, че клаузата за неустойка по чл. 6.1 от процесния договор № 63/15.І..2005 г. за изгаряне на биологични и болнични отпадъци и лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа, че с обжалваното решение САС се е произнесъл в противоречие „на трайната практика на ВКС, установена с редица съдебни решения, вкл. с Р. № 218/27.ІІІ.07 г. по т. д. № 750/06 г. на І-во т.о.” по материалноправния въпрос за нищожността на неустоечно съглашение в договор, сключен между търговци, като накърняващо добрите нрави. Този материалноправен въпрос, предвид изричната разпоредба на чл. 309 ТЗ /забраняваща намаляването на неустойка поради прекомерност, когато и двете страни по търговската сделка са търговци/, разкривал естеството на такъв, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото, понеже без конкретната преценка на съда по чл. 613 ТЗ за прекомерност на процесната неустойка по чл. 6.1, начислена по обвързващия страните по спора договор, той не би могъл да достигне до решаващия си правен извод за нищожност на неустоечното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД – като накърняващо добрите нрави.
Ответното по касация „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград” ЕООД-гр. Ботевград не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от търговеца касатор оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС и независимо, че постъпването й е станало извън преклузивния 7-дневен срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, касационната жалба на „М” О. със седалище в гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима: съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Единственото съображение на въззивния съд за неоснователност на подадената от „М” ООД-София молба с правно основание по чл. 625 ТЗ е било, че щом като от страна на длъжника „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград ЕООД-гр. Ботевград” са били платени /макар и със забава от приблизително 1 година/ главниците по двете фактури на прехвърленото с договора за цесия от 24.VІІІ.2008 г. вземане, то не съществувало и акцесорното вземане за неустойка в размер на 33 629.14, произтичащо от процесния договор от 15.ІV.2005 г.: понеже неустоечното съглашение по т. 6.1 от договора накърнявало добрите нрави.
Видно от цитираното от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение на ВКС, ТК, І-во отд. № 218 от 27.ІІІ.2007 г., постановено по т.д. № 750/06 г., което е и приложено по делото, намесата на етични правила при установяването на търговски взаимоотношения на плоскостта на договорната свобода, е крайно ограничена и „тя не може да се сведе до проста калкулация и съпоставка какво би получила /или е получила/ една от страните по възмезден договор в резултат на присъдена в нейна полза неустойка”. В конкретната хипотеза на приватизационна продажба по реда на чл. 35, ал. 2 ЗППДОбП /отм./, съдържаща клауза за неустойка от 1% подневно върху всяка закъсняла вноска от покупната стойност на приватизирания общински обект и без краен предел на начисляването й, ВКС е приел, че поетото от едноличният търговец-купувач задължение в случай на забава при плащането, не се оказва в „диспропорция повече от обществено допустимото от морална гледна точка” спрямо продажната цена на общинското имущество, понеже първият е получил множество преференции, произтичащи от спецификата на тази придобивна сделка. Изводът, който се налага при съпоставяне на обжалваното решение с цитираното от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение на отделен състав на ВКС, е че последното представлява само казуална практика, която обаче не би могла да има отношение към сделка, по която и двете страни имат качеството на търговци, каквато несъмнено представлява процесния договор № 63/15.ІV.2005 г., от който настоящият касатор „М” ООД-София е придобил вземането си посредством цесия.
Макар да не се констатира наличие на сочената от касатора предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, налице е обаче материалноправен въпрос, който е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Той е бил вече формулиран като т. 3 от искане на председателя на ВКС до съдиите от Търговска колегия на същия, по което на 2. ХІ.2009 г. е било образувано тълкувателно дело № 1/09 г. – относно издаване от ОСТК на ВКС на тълкувателно решение „в кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави?” Следователно налице е хипотезата на установено противоречиво разрешаване на този въпрос от състави на самия ВКС, при която касационното обжалване ще следва да се допусне.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 25.V.2009 г., постановено по гр. д. № 666/09 г.
У К А З В А на касатора „М” ООД-София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 125 лв. (сто двадесет и пет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
При надлежно внасяне на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочването му открито с.з. с призоваване на страните – но в зависимост от хода на искането на председателя на издаване на тълкувателното решение от ОСТК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2