О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 31,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1025 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1514/31.VІІ.2009 г. на „Л” АД – гр. П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. А. Н. от АК П. против онази част от въззивното решение № 85 на Видинския ОС, ГК, от 12.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 160/09 г., с което, като неоснователен, е бил отхвърлен иска на това д-во с правно основание по чл. 403 ГПК, предявен против „Е” ЕООД-гр. Видин – за разликата от 90.54 лв. и до предявения размер от 2 062.91 лв.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковата претенция за вреди от допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу него да се уважи в предявения по делото размер, като се присъдят на жалбоподателя и всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Л” АД-гр. Пловдив обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Видинският ОС се е произнесъл „по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, свеждащ се до констатиране на неяснота в обстоятелствената част на исковата молба по отношение основанието и петитума на иска, без обаче да се разпореди изрично за отстраняването на тази нередовност.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Е” ЕООД-гр. Видин, писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Е от САК, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност в атакуваните две осъдителни части на постановеното от САС решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Видинския ОС, касационната жалба на „Л” АД – гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви: за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Наред с това, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на горецитираното тълкувателно решение, ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, „освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение”.
Релевираните от настоящия касатор констатации на Видинския ОС в мотивите на атакуваното неговото въззивно решение, че: „Още в исковата молба има неяснота как е определена търсената сума и как са настъпили твърдените вреди”, а също и че в обстоятелствената й част като предмет на претенцията се сочат пропуснати ползи, докато в петитума й се претендира лихва, която банката щяла да начисли върху запорираната сметка, касаят недостатъци, отнасящи се до съществото на спора. Идентифицирането им обаче не е било последвано от оставянето на исковата молба на лизинговата компания без движение, а това създава съмнение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение. В такава хипотеза, когато съществува макар и минимална вероятност обжалваното въззивно решение да се окаже недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта на този съдебен акт ще се извърши с решението по същество на подадената от „Л” АД-гр. Пловдив касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 85 на Видинския окръжен съд, ГК, от 12.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 160/09 г.
У К А З В А на касатора „Л” АД гр. П. чрез процесуалния представител на д-вото адв. А. Н. от АК- П. , В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в деловодството на ТК на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата в размер на 50 лв. /петдесет лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно пр-во ще следва да се прекрати.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2