Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. София, 29.10.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 79 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 30289/7. ХІ.2008 г. на едноличния търговец С. М. И. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „С. М.- С. ”, подадена чрез процесуалния му представител адв. К от САК, против въззивното решение № 353 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 26.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 2037/2008 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 28-ми с-в, от 11. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 15928/07 г. С последното ЕТ-настоящ касатор е бил осъден в бързото пр-во по чл. 126а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ по предявен от „Д.-к. ц. ХХІІ-С.” ООД иск с правно основание по чл. 233, ал. 1, изр. І-во ЗЗД да опразни недвижим имот, представляващ един лекарски кабинет № 10а, находящ се на първия етаж от сградата на ул. „Н” № 9 в гр. С., който му бил предоставен за временно ползване по вече прекратен наемен договор, сключен между страните по спора на 3.ІІ.2004 г., както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ Е. да заплати на ищцовото ООД-бивш негов наемодател съдебно-деловодни разноски в размер на 830 лв., общо за двете инстанции.
С определение д-256 от 28 април 2009 г., постановено по делото, касационният контрол е допуснат поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – липса на съдебна практика по материалноправния въпрос за възможността наемен договор между лечебни заведения, регистрирани по ТЗ, да се сключи за срок по-дълъг от 3 години преди влизането в сила на ЗДЗЗД /Обн. ДВ, бр. 92 от 13. ХІ.2007 г./.
Ответното по касация „Д.-к. ц. ХХІІ-С.” ООД чрез процесуалния си представител адв. В от САК изразява становището, че жалбата на Е. С. М. от София е неоснователна и поради това тя следвало да бъде оставена без уважение.
Като взе предвид оплакванията и доводите по жалбата и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Жалбата на Е. С. М. от София е основателна.
При действието на чл. 126а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ е бил предявен иск с правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД: за освобождаване и предаване на лекарски кабинет под № 10а, находящ на първия етаж от сградата на ул. „Н” № 9 в гр. С., ведно с принадлежащото му оборудване, който имот е бил предмет на сключен между страните наемен договор от 3.ІІ.2004 г., към който момент наемодателят-настоящ ищец е бил със статут по чл. 61 ТЗ – на еднолично д-во с ограничена отговорност /ЕООД/, образувано по реда на чл. 37, ал. 3 ЗЛЗ и с предмет на дейност осъществяването на специализирана извънболнична помощ. Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание /на ООД/, за което се съставя протокол в съответната за решенията на ОС форма, а според разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ в изключителната компетентност на Общото събрание на ООД е да взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и на вещни права върху тях. Следователно принципът е, че разпоредителни действия с имуществото на общинско ЕООД /публичен търговец/ могат да се осъществяват от собственика на имуществото му – Столичната община в лицето на нейния кмет, докато чл. 229, ал. 2 ЗЗД неизменно предвижда, че лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ обаче, който е специалният закон, по реда на който ищцовото ЕООД е било учредено, дерогира това ограничение посредством изрична законова делегация, създавайки възможността – и то при преференциални цени – управителят на ищцовото ЕООД /независимо, че той дефинитивно може да върши само действия на управление, а не и на разпореждане/, да сключва наемни договори за срок по-дълъг от три години, които дори не може едностранно да прекратява: при наличие на сключен от търговеца-наемател договор с НЗОК – освен при неизпълнение на основните му задължения, произтичащи от вида на сделката. Иначе не би могъл да се поставя въпрос за обявяване по съдебен ред на такъв наемен договор „за окончателен”. Несъмнено е, че процесният договор за наем от 3.ІІ.2004 г., сключен от ЕТ-касатор с тогавашният управител на „Д” Н. С. И. , е могъл да бъде и за по-дълъг срок от действително уговореният в него 3-годишен: по аргумент от новелата на чл. 102, ал. 5 ЗЛЗ, която следва да се тълкува във връзката й с тази на ал. 4 от същия законов текст. Тези две разпоредби /алинеи 4 и 5 на чл. 102 ЗЛЗ/ са нормативен предвестник на измененото понастоящем правило на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, имащо своето действие ex nunc, според което договорът за наем не може да бъде сключен за повече от 10 години, „освен ако е търговска сделка”.
При категоричните данни по делото, че процесният наемен договор е бил сключен като срочен /за 3 години/, меродавен за изхода на спора е само въпросът противопоставил ли се е надлежно наемодателят-ЕООД на това ползването на кабинет № 10а в сградата на ул. „Н” № 9 в гр. С. с оборудването в него/ да продължи и след изтичането на този срок. Такова възможно противопоставяне е следвало да бъде доведено до знанието на наемателя-Е. до изтичането на установения в полза на последния срок на сделката. Този срок е изтекъл на датата 5.ІІ.2007 г., докато т. нар. „противопоставяне” на наемодателя, обективирано в нотариалната му покана, е доведено до знание на наемателя едва на следващия ден. Следователно налице е хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, при която процесният наемен договор „се счита продължен за неопределен срок”. В заключение, при споделяне решаващия извод на въззивния съд, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния наемен договор /за автоматичното му продължаване за нов 3-годишен период/ е нищожна поради заобикаляне на закона, по силата на чл. 26, ал. 4 in fine ЗЗД се стига до заместването й от горепосоченото повелително правило за трансформиране на наемния договор в безсрочен.
С оглед всичко изложено обжалваното от Е. въззивно решение на СГС ще следва да бъде касирано като неправилно: постановено в противоречие с материалния закон чл. 236, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 293 ГПК ще следва да бъде постановено касационно решение по облигационния спор, като искът на „Д” ООД с правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен – като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в настоящата инстанция и предвид изрично направено в касационната жалба на Е. искане за присъждане на всички деловодни разноски, дружеството ще следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. М. от София сума в размер на 60 лв. /шестдесет лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 353 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 26.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 2037/08 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Д-к ц. ХХІІ-С.” ООД – гр. С., ул. „Н” № 9, с правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу едноличния търговец С. М. И. от гр. С., действащ с фирмата „С. М.- С. за извънболнична специализирана медицинска помощ” – ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ПРЕДАВАНЕ на медицински кабинет № 10а /десет „а”/, находящ се на първия етаж от сградата на ул. „Н” № 9 в гр. С., ведно с принадлежащото му оборудване, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А „Д.-к. ц. ХХІІ-С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н” № 9* ал. 3 ГПК, да заплати на едноличния търговец С. М. И. , ЕГН ********** от гр. С., със седалище и адрес на управление, гр. С., ул. „К” № 14, ет. ІV, ап. № 1* в размер на 60 лв. /шестдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 79 по описа за 2009 г.