О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 638 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4139/27.V.09 г. на „Б” АД-София, подадена против определение № 545 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в от 27.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 987/09 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на това д-во срещу протоколното определение на СГС, ТК, с-в VІ-4 от 13.ІІІ.2009 г. по т. д. № 1856/09 г. и е било отхвърлено искането на търговеца за спиране изпълнението на същото – предвид осъждането му да заплати допълнителна държавна такса по с/ка на първостепенния съд в размер на 10 713.84 лв. на основание чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./.
Оплакванията на частния касатор „Б” АД-София са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му, както и отменяване на протоколното определение на първостепенния съд, постановено на основание чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./. Инвокирани са доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение поради противоречието му с О. на ВКС, ІІ-ро г.о. от 12.ІІІ.2004 г., постановено по гр.д. № 48/2004 г., с което било прието че „поради относителната си самостоятелност и особен санкционен характер”, определението по чл. 65 ГПК /отм./ подлежало на обжалване на осн. чл. 70 от същия процесуален закон „без постановяването на решение по спора да е предпоставка за допустимостта на обжалването”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „Г” ООД-София писмено е възразило чрез управителя си Ц. В. както по допустимостта й, така и по основателността на оплакванията, изложени от частния касатор „Б” АД-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на „Б” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При постановяване на обжалваното определение от 27 април 2009 г. САС е съобразил от фактическа страна, че към този момент все още няма постановено първоинстанционно решение по гр. д. № 1856/07 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-4, тъй като разглеждането на същото е било отложено за 22 май 2009 г. Ето защо е неоснователно оплакването на търговеца-частен касатор за необоснованост на атакувания съдебен акт на САС, щом като не може да се констатира фактическите му констатации да са били опорочени като резултат от грешки при формиране вътрешното убеждение на неговия състав, които да са се проявили в насоки, ненормирани от закона: нарушаване на опитни или логически правила, такива на емпиричното познание въобще и пр.
Не се констатира обжалваното прекратително определение на САС да е постановено и в нарушение на съдопроизводствени правила. Напротив, ключовото съображение на въззивния съд е за това, че подадената частна жалба срещу първоинстанционното протоколно определение на СГС по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ е преждевременна, тъй като не е била налице законоустановената положителна процесуална предпоставка: съдебно решение по спора, което да е постановено от същия по степен съд, наложил въпросната санкция. Що се отнася до цитираното от частния касатор О. на ВКС, ІІ-ро г.о. от 12.ІІІ.2004 г. по гр.д. № 48/2004 г., с което се приема, че „при допълване на чл. 70 от ГПК (ДВ, бр. 55/87 г.) е допусната известна граматична непрецизност” и затова смисловото и логическо тълкуване на тази разпоредба налагало извод, че определението по чл. 65 ГПК /отм./ можело да се обжалва и преди да е постановено решение от съответната инстанция, следва да се отбележи, че по същността си подобно тълкуване се явява contra legem и затова не може да бъде споделено. Съображението за това е, че „относителна самостоятелност” е присъща на всеки един съдебен акт, постановяван по реда на ГПК – бил той разпореждане, определение или решение. Като се има предвид, че целта на санкцията по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ е да обезпечи процесуална дисциплина, очевидно е, че допускането на възможност налагането й да бъде обжалвано пред по-горен съд, е в пряко противоречие с точно тази цел на закона. В този смисъл цитираното определение на ВКС, ІІ-ро г.о. от 12.ІІІ.2004 г., постановено по гр.д. № 48/2004 г. не ангажира настоящия съдебен състав, понеже представлява казуална практика отпреди влизането в сила на сега действащия ГПК, която няма задължителен характер. Обжалването на определенията е построено върху принципа, че на инстанционен контрол подлежат онези от тях, чиято валидност, допустимост и правилност не се проверяват посредством обжалване на решенията, докато определението по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ е извън тази категория – докато не бъде постановено решение по спора от съответната инстанция, наложила въпросната процесуална санкция.
В заключение не следва да бъде обсъждано наличие на приложно поле на частното касационно обжалване, тъй като се касае до прекратително определение, постановено за първи път от въззивен съд.
С оглед изложеното частната касационна жалба на „Б” АД-София ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на
Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 545 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 27.ІV.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 987/09 г.
В р ъ щ а делото на първостепенния СГС за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 638 по описа за 2009 г.