О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 07,01,2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети януари през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 691 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8449/30.ІХ.2009 г. на К. К. К. от София, подадена против разпореждането на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 18.VІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 6376/09 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната негова частна жалба срещу първоинстанционното решение на СРС, ГК, 33-ти с-в, от 15.ІV.2009 г. по гр.д. № 38201/08 г., отнасяща се до частта му за присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в полза на „Т” ЕА. в размер общо на 726.90 лв., тъй като въпреки дадените му указания, той не бил внесъл дължимата по с/ка на въззивния съд държавна такса в размер на 15 лева.
Оплакването на частния жалбоподател К. е за неправилност на атакуваното разпореждане на СГС, понеже той бил изпълнил своевременно дадените му по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК указания за внасяне на държавна такса по първоначалната си частна жалба, но нямал „физическата възможност да представи доказателството за това в определения едноседмичен срок”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, частната жалба К. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
В конкретния случай на частния жалбоподател К. са били дадени от страна на СГС надлежни указания „в седмодневен срок от получаване на съобщението той „да представи доказателства за внесена държавна такса по с/ка на СГС в размер на 15 лв.”. Касае се за срок за представяне на доказателства за посоченото обстоятелство, каквито К. депозира една с настоящата си частна жалба. Видно е, че внасянето на таксата е станало в пределите на дадения от въззивния съд срок, но последният не е могъл надлежно да се увери, че това действително е така. Тази констатация налага извод, че обжалваното разпореждане на СГС по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е правилно /законосъобразно/. Що се отнася до повдигнатия от частния жалбоподател въпрос имал ли е той физическата възможност да представи в срок преписа от преводното нареждане или е бил възпрепятстван, той не може да е предмет на разрешаване в настоящето производство, а в друго – по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното атакуваното от К. разпореждане ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 18.VІІІ.2009 г., което той е постановил по реда на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК в производството по ч. гр. д. № 6376/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2