РЕШЕНИЕ
N. 66
София, 19.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря Наталия Такева
и на прокурора Раева
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
гр.д. № 193/2009 г.
Производството е по чл. 18, ал.1 от Закона за п. те партии /ЗПП/, образувано по жалба на заявителя- И. И. С. против решение от 19.12.2008 г. по ф.д. № 761/2008 г. на Софийски градски съд, ф.о., VІІ състав, с което е отказано вписване в регистъра на п. те партии при СГС на п. партия с наименование “О“И”- партия за икономическо развитие и интеграция на населението” /ОМО “И”- ПИРИН/. Касаторът е развил оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила-касационно основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Представителят на В. касационна прокуратура – прокурор Р. е на становище, че подадената жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І т.о., след като обсъди данните по делото във връзка с релевираните от касатора оплаквания и становището на представителя на В. касационна прокуратура приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.18, ал.1 ЗПП срещу решение подлежащо на пряко обжалване пред ВКС, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решението, предмет на обжалване, е постановен отказ за вписване в регистъра на п. те партии при Софийски градски съд на п. партия с наименование “О“И”- партия за икономическо развитие и интеграция на населението”. За да постанови този резултат, регистърният съд е приел, че не са налице императивните изисквания на Закона за п. те партии /ЗПП/, тъй като към заявлението депозирано от представляващите партията членове на П. са приложени само документи удостоверяващи изискуеми от чл.15, ал.3, т.2, 3 и 9 ЗПП действия. Прието е още, че учредяването на п. партия е свързано с осъществяването на сложен фактически състав, който императивно изисква доказване на следните юридически факти – приемане на учредителна декларация в писмена форма от инициативен комитет от най-малко 50 български граждани с избирателни права, публикуването в един национален ежедневник на учредителната декларация и обявление за откриване на подписка за набиране на членове – учредители /чл.10 ЗПП/, провеждане на учредително събрание по начина и в сроковете, указани в чл.12 ЗПП и приемане на устав на партията, съдържащ определените от чл.14 ЗПП реквизити, както и избор на ръководни и контролни органи /чл.13, ал.2 ЗПП/. С оглед така определената дефинитивност на фактите подлежащи на установяване в производството, регистърния съд е приел, че молителя не е изпълнил тези изисквания на закона – липсва писмена учредителна декларация, съставена от най-малко 50 български граждани с избирателни права, която да е публикувана в национален ежеденевник, не са представени доказателства, че е приета такава учредителна декларация, към която са се присъединили най-малко 500 български граждани, които са участвали в учредителното събрание. Констатирано е, че представения по делото протокол от Национална конференция не удостоверява провеждането на учредително събрание по смисъла на чл.12 ЗПП, не са спазени изискванията на чл.7 и сл. ЗПП, както и на чл.11 и 12 ЗПП, тъй като представения списък на 518 членове на партията, протоколите на събранието и на М. комисия определят тези лица като делегати, но липсват данни, от каква структура са били избрани и кого представляват. Не са представени и декларации по чл.11, ал.1 ЗПП. С оглед на това е направен извод, че учредителното събрание не е проведено законно. Посочено е още, че молителят, също така не е представил и нотарилно заверени образци от подписите на представляващите партията, списък съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 5000 членове на партията, нотариално заверена декларация от ръководството на партията за автентичността на устава, списъка на учредителите и списъка на членовете на партията, а също така и графични изображения на символите на партията. Във връзка с поддържаното от заявителите относно това, че отправеното искане за регистрация на политическата партия е подадено в изпълнение на решение от 20.10.2005 г. на ЕСПЧ е прието, че същото няма правна относимост към претенцията, с която е сезиран регистърния съд, тъй като предмет на регистърното производство в случая е единствено установяване на съответствието на представените от заявителите документи за регистрация на п. партия с изискванията на ЗПП, разпоредбите, на който са приложими еднакво към всички български граждани.
Съдът след като разгледа направените с касационната жалба оплакания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Касаторът е направил оплакване за неправилност на обжалваното решение, като е поддържал, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, бил приел за недоказано, че 518-те учредители на партията, подписали саморъчно попълнени декларации, че не били представени нотариално заверени образци от подписи от представляващите партията, списък с членовете й, нотариално заверена декларация за автентичност на устава и графични изображения на символите. Доводът за незаконосъобразност на изводите на съда е обоснован с това, че в хода на производството, той не е дал възможност на заявителите да представят допълнителни доказателства, отстраняващи тези пропуски, съобразно изискванията на ГПК.
Оплакването е правно необосновано.
Субективното регистърно право е гарантираната от закона възможност да се иска вписване в надлежния регистър на подлежащите на вписване в такъв регистър обстоятелства и промените в тях. Възникването и развитието на конкретното регистърно правоотношение е обусловено от реализиране на очертания в специален закон/ който го урежда/ ред. В разглежданият случай със ЗПП са установени изрични изисквания,чието спазване е условие за основателност на искането за регистриране на п. партия. Едно от тези изисквания е задължението на заявителя за представяне на определени приложения към заявлението, установени от императивната правна норма на чл.15 ЗПП. Изискването за представянето им не е самоцелно, тъй като от тях регистърния съд следва да изведе допустимостта и основателността на искането. Представянето им е самостоятелно задължение на заявителя, пряко свързано с установяване наличието на сукцесивно осъществявани правни действия, водещи до валидното учредяване на п. партия. Следователно, нередовното заявяване – произтичащо от непредставяне на изискуемите от закона приложения, всъщност съставлява форма на неизпълнение на задължението за заявяване, още повече, че някои от констатираните недостатъци са неотстраними по реда и в сроковете визирани в чл. 129 ГПК, тъй като обективират пропуски на учредителите, водещи до неоснователност на искането за регистрация. Макар и в охранителното производство да се прилагат общите правила на гражданския процес, очертаната специфика на правоотношението налага извод за това, че съдът следва да извърши преценка, дали е налице възможност за отстраняване на констатираните недостатъци, което да доведе до основателност на заявлението, тъй като закона изисква кумулативна наличност на предпоставките за регистриране на п. партия, от което следва, че липсата на всяка една от тях води до неоснователност на искането. В разглеждания случай,констатациите на регистърния съд за неизпълнение на императивните изисквания на закона във връзка с липсата на учредителна декларация, на публикация на тази декларация в ежедневник / чл.10 ЗПП/, за неспазване на императивните изисквания на чл.12 ЗПП, на чл.11 ЗПП, независимо от изразената с касационната жалба готовност за попълване на делото с доказателства, не могат да бъдат отстранени по реда и в сроковете на чл.129 ГПК, тъй като предполагат осъществяване на конкретни юридически факти, които са релевантни към конкретен момент – този на учредяване на съответната п. партия, т.е. свързани са с основателността на заявлението, а не с неговата редовност. Освен това, поддържаното от заявителя Т. в съдебно заседание от 09.12.2008 г., че не разполагат с други приложения освен с депозираните, пряко води до извод за неоснователност на оплакването, тъй като влиза в противоречие със заетата от страната позиция пред регистърния съд, пред който е следвало да бъдат предприети нужните процесуални действия. Следователно, съдът не е нарушил процесуалния закон и правилно е преценявал основателността на искането за регистрацията на политическата партия, съобразно представените приложения.
Касаторът е направил оплакване, във връзка с това, че разгледаното по- горе нарушение на съдопроизводствените правила имало пряко отношение към задължението на българските власти в сътрудничество с К. на министрите на С. на Е. да установят подходящите начини “ за регистрация” на политическата партия “О“И”-ПИРИН”. В тази връзка е поддържано, че българското правителство е задължено да изпълни решението от 29.10.2005 г. на ЕСПЧ и тъй като то все още не било изпълнено, следвало да бъдат предприети индивидуални мерки, които да направят възможна регистрацията на политическата партия. Направен е извод, че отказа на Софийски градски съд, постановен с обжалвания съдебен акт бил в неизпълнение на цитираното решение на ЕСПЧ и на задължителните указания на К. на министрите на СЕ.
Оплакването е неоснователно.
Посоченото от касатора решение от 29.10.2005г. на ЕСПЧ, както е отбелязъл и регистърния съд, е свързано с нарушение на чл.11 от ЕКПЧОС във връзка с приетото за противоконституционност на политическата партия “О“И”ПИРИН” с решение №1 от 29.02.2000г.по к.д. №3/99г. на КС на РБ. В разглежданият случай този въпрос въобще не се поставя, тъй като отказа за регистрация е постановен с оглед неизпълнение на императивните, формално установени изисквания на ЗПП, относими към всички правни субекти, а не конкретно към касатора. Следователно, обоснован е извода на регистърния съд за неотносимост на обсъжданото решение на ЕСПЧ към конкретното искане за регистрация на партията. Основен принцип и в регистърното право, пряко произтичащ от чл.4 на Конституцията на Република България, е принципа на законността, който приложен означава точното спазване и осъществяване на правомощията от регистърните органи и стриктно изпълнение на задълженията, възложени на регистърно задължените субекти. Като гаранция за спазване на този принцип са изчерпателно установените регламенти за регистрацията на посочените в закона обстоятелства, реда за вписването им, възможността да се обжалват актовете на регистърните органи и предвидените санкции при неизпълнение на регистърните задължения. Следователно, за изпълнение на регистърните задължения отговорен е заявителя, независимо кой е той, но не и други правни субекти, а неизпълнението им има за правна последица отказ за вписване на исканото обстоятелство.
С оглед на изложеното не са налице сочените нарушения, поради което на основание чл.193, ал.1 ГПК решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І търговско отделение:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.12.2008 г. по ф.д. № 761/2008 г. на Софийски градски съд, ф.о., VІІ състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: