РЕШЕНИЕ
N. 539
София, 14.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря Наталия Такева
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
т.д. № 263/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, образувано по касационна жалба на Г. Ю. М. от гр. С. против решение №331 от 15.10.2007 г. по гр.д. № 2083/2007 г. на Софийски градски съд, ІV –В отделение. Изложени са съображения за допуснати нарушения на закона и се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касация – “Б”ЕАД- гр. С. в несъстоятелност/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо т.о., след като обсъди данните по делото и доводите на касатора приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.218з ГПК / отм./, състав на Софийски градски съд е оставил в сила постановеното от първостепенния- Софийски районен съд решение, с което е отхвърлен предявения от Г. Ю. М. срещу “Б”Е. / в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен валиден предварителен договор за продажба, като съглашението между тях имало комплексен характер, от който за ищцата – сега касатор, би възникнало потестативното право да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Прието е обаче, че това право не е съществувало към момента на завеждане на иска, тъй като по отношение на “. Б. х.” Е. е открито производство по несъстоятелност и съгласно чл.617, ал.2 ТЗ към същия момент всички непарични задължения са се трансформирали в парични, поради което и правото на ищцата от потестативно се е трансформирало в парично притезание. Въззивният съд е разгледал и наличието на постановление за налагане на обезпечителна мярка, вписано на 15. 03.2001г., с което е била наложена възбрана върху цялата сграда, собственост на ответника по спора. Направен е извод, че тази обезпечителна мярка установява забрана за разпореждане с недвижимата вещ, и съответно води до извод за неоснователност на иска. Дори и да се приемело, че възбраната не е произвела правни последици, то с решението, с което е обявено дружеството в несъстоятелност също е постановена обща възбрана върху имуществото му, което отново съставлявало пречка за разпореждане с имота. В тази насока, решаващият състав е направил извод, че с оглед така приетото, не следвало да бъдат разглеждани възраженията на М. за незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител по продажбата на имота.
Жалбата е неоснователна.
Като касационен довод е изложено оплакване за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на процесуалния закон. В тази връзка, касаторът М. е поддържала,че въззивния съд е постановил неправилно определение, с което е обявил датата на вписване на постановлението за налагане на обезпечителна мярка в службата по вписванията към СРС като известен служебно на съда факт, а въззиваемия, задължен от състава да представи доказателства не е ангажирал такива, като не е приложил и по-четливи копия от молбата за налагане на възбрана върху процесния имот. Развити са доводи за правната дефинитивност на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК / отм./ от което е изведено, че този факт не може да бъде третиран като служебно известен. Оплакването е неоснователно. Само същественото процесуално нарушение на съдопроизводствените правила може да бъде основание за касиране на съдебния акт, а съществено е само процесуалното нарушение, което пряко рефлектира върху решаващия мотив на съда т.е. обосновава изхода на спора, какъвто не е разглеждания случай. Този извод произтича от това, че решаващият мотив на въззивният съд да отхвърли иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е изведен от развилото се производство по обявяване на ответника по спора в несъстоятелност и невъзможността съобразно чл. 617, ал.2 ТЗ, извън това производство да бъдат реализирани налични потестативни права на кредитори на дружеството. Спрямо този мотив ирелевантни са както оплакванията на касатора за това, че съдът е обявил за служебно известен факта на вписване на обезпечението на публичния изпълнител така и подробно развитите доводи за незаконосъобразност на проведеното обезпечително производство, респективно на осъществената в негов резултат продажба на имота. Съществено за въззивния съд е, че иска не може да бъде уважен дори и възбраната да не е породила правни последици. Или страната е развила касационни оплаквания, относими към извод на съда за тяхната ирелевантност, т.е. те не могат да обосноват основание за касиране на съдебния акт. Нешо повече, от изложените съображения за незаконосъобразност на обезпечителните действия на публичния изпълнител, касаторът е направил извод, че спорния имот принадлежи към масата на несъстоятелността на дружеството – длъжник и не е налице конкуренция на индивидуалното принудително изпълнение по реда на ДПК за събиране на публични вземания и универсалното принудително изпълнение. Или довода е идентичен с направения от въззивния съд, който го е развил съобразно посочената разпоредба от която е направил решаващия си извод за невъзможност да бъде реализирано потестативно право по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД по отношение на страна по предварителния договор, която е обявена в несъстоятелност.
Развитите оплаквания относно нарушение на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД нямат относимост към възприетите мотиви от въззивният съд, който не е разглеждал възражението за погасяване на правото на иск, поради което те нямат предмет.
Не са допуснати нарушения по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №331 от 15.10.2007 г. по гр.д. № 2083/2007 г. на Софийски градски съд, ІV –В отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: