Определение №660 от 19.7.2010 по ч.пр. дело №520/520 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 660
Гр.София, 19,07,2010 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                               ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                 Тотка Калчева
 
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 520 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството по ч.т.д. № 520/2010г. е образувано по частна жалба на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, гр. С. срещу определение № 1396/21.05.2009г., постановено по ч.гр.д. № 434/2010г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено определение № 647/25.03.2010г. по ч.гр.д. № 1996/09г. на Пазарджишкия районен съд и въззивният съд е констатирал, че е настъпило спиране на принудителното изпълнение по заповед № 1234/29.06.2009г., издадена по ч.гр.д. № 1996/2009г. по силата на закона и е спрял изпълнителното производство по изп.д. № 20095220401198/2009 на ДСИ при Пазарджишкия районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като длъжникът в заповедното производство не е заявил искане за спиране на принудителното изпълнение.
Ответникът К. Н. Ш., гр. П. изразява становище за недопустимост на частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, ТК, І отд. констатира, че частната жалба е недопустима.
С обжалваното определение е констатирано спиране по силата на закона на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед – документ по чл.417, т.9 ГПК. Искането за спиране следва да се заяви в срока за възражение от длъжника съгласно чл.420, ал.2 ГПК, но само в случаите по чл.420, ал.1, т.е. когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на някой от актовете по чл.417, т.1 – 8 ГПК.
По тези съображения въззивното определение не е от категорията на актовете по чл.274, ал.2 или ал.3 ГПК, поради което не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.
На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в размер на 450 лв. съгласно договор от 10.06.2010г. Списък по чл.80 ГПК не е представен.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, гр. С. срещу определение № 1396/21.05.2009г., постановено по ч.гр.д. № 434/2010г. от Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, гр. С., ул.”Н” №18-20, да заплати на К. Н. Ш., гр. П., ул.”Х” № 10, ет.3, ап.16, сумата от 450 лв. /Четиристотин и петдесет лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top