О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
Гр.София, 15,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 533 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. М., гр. П. срещу определение № 598/03.05.2020г., постановено по гр.д. № 1249/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 304/15.02.2010г. по същото дело в частта за разноските и за присъждане на 5500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът М. Й. Х. , с. Е. не взема становище по жалбата.
Ответникът З. “Е”, гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
С решение № 304/15.02.2010г. по гр.д. № 1249/09г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 1790/16.11.2009г. по гр.д. № 156/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което З. “Е” е осъдено да заплати на М. Х. сумата от 75000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”.
С първоинстанционното решение не е разгледан евентуалният иск на М. Х. против В. М. , а въззивното производство е инициирано само по жалба на главния ответник З. “Е”.
В решението от 15.02.2010г. апелативният съд е отказал да присъди разноски на ответника по евентуалния иск, тъй като същият имал право на разноски по чл.78, ал.3, вр. ал.1 ГПК съобразно с отхвърлената част на иска от ищеца, докато в случая, искането било насочено против осъдения ответник.
За да постанови обжалваното определение по чл.248 ГПК въззивният съд е приел, че евентуалният ответник има право на разноски, но не ги присъжда поради липсата на изрично искане за това, като не е достатъчно представянето на списък по чл.80 ГПК.
Определението е неправилно.
Правилата относно отговорността на разноски по чл.78 ГПК намират приложение и при въззивното обжалване на първоинстанционния съдебен акт. При претенция за заплащане на разноските за въззивното производство разпоредбите на чл.78 ГПК се съобразяват с резултата от обжалването, като при основателност на въззивната жалба разноските се поставят в тежест на ответника по чл.78, ал.1 ГПК, а при потвърждаване на първоинстанционното решение – се присъждат в полза на въззиваемия. В този смисъл, уважената част и отхвърлената част на иска според терминологията на чл.78 ГПК се прилагат съответно за уважената и отхвърлената част на жалбата. Следователно, въззиваемият има право да претендира заплатените от него разноски за въззивното производство от страната въззивник, независимо от процесуалното им положение на ищец и ответник в първоинстанционното производство.
В случая, въззиваемият В. М. има право на разноските за въззивното производство, които да му бъдат заплатени от въззивника – З. “Е”, независимо, че в първоинстанционното производство същите са били евентуален и главен ответник.
По делото съществува спор относно това дали ответникът М. е направил искане за присъждане на разноските. Действително в протокола от проведеното открито съдебно заседание, такова искане не е отразено, а е отбелязано единствено обстоятелството, че е представен списък на разноските. От друга страна, в съдебното решение решаващият състав е посочил, че искане е заявено, но не го е уважил по съображения, че заплащането на разноските се претендира спрямо главния ответник по иска, а не от ищцата.
С оглед на тези данни и предвид на представения списък по чл.80 ГПК, както и на доказателства за направени разноски за въззивното производство – договор от 05.02.2010г., искането по чл.81 ГПК е основателно.
Обжалваното определение по чл.248 ГПК и следва да се отмени, като се измени постановеното решение в частта за разноските и се осъди З. “Е” да заплати на В. М. сумата от 5500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 598/03.05.2020г., постановено по гр.д. № 1249/2009г. от Пловдивския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 304/15.02.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските, а именно:
ОСЪЖДА З. “Е”, гр. С., бул.”К” № 33 да заплати на В. А. М., ЕГН: **********, гр. П., ул.”С” № 3А, ет.4, ап.23 сумата от 5500 лв. /Пет хиляди петстотин лв./ – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.