О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 16,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Никола Хитров
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 516 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Р. И. А. срещу Определение № 1* от 16.04.2010 год. по ч.гр.д. № 1048/2010 год. на Пловдивски окръжен съд. С това определение е потвърдено определението от 26.02.2010 год. по гр.д. № 139/2010 год. на Пловдивски районен съд с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по предявеният на 07.01.2010 год. от Р. А. срещу Г. С. Р. иск с посочена правна квалификация чл.254 ГПК (отм.) вр.чл.26 ал.1 ЗЗЗ вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.535 ТЗ вр. чл. 97 ал.1 ГПК (отм.).
Предмет на установяване е нищожността на издаден на 16.03.2007 год. запис на заповед за сумата 5000 лв. с издател Р. А. и поемател Г. Р. , както и недължимост на сумата по нея. Позоваването на А. е, че менителничният ефект е нищожен, тъй като е подписал празна бланка, а датата на издаване, сумата за плащане и датата на предявяване са добавени по-късно.
За да прекрати производството по делото и разпореди връщането на исковата молба, районният съд е приел, че той е недопустим, поради това, че спорът е непререшаем – чл.299 ГПК. С вляло в сила решение по гр.д. № 1839/2007 год. Пловдивският районен съд е приел по предявеният от Р. А. срещу Г. Р. иск с правно основание чл.254 ГПК отм.), че менителничният ефект не е нищожен и сумата по него се дължи.
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се сдържа искане за отмяна на въззивното определение, като са изложени и доводи във връзка с естеството на спора. Подържа се тезата, че няма идентитет между делата, тъй като основанието и петитумът са различни.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е посочил хипотезите на т.1 и на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Обуславящият правен въпрос е формулиран така: „Допустимо ли е предявяването на положителен установителен иск за прогласяване нищожността на запис на заповед при приключило производство по чл.254 ГПК (отм.). Налице ли е СПН, представляваща отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на последващия иск”.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, предпоставка за допускане на касационен контрол е наличието на такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото.
Цитираната от касатора практика – Решение № 276/2006 год. по т.д. № 562/2005 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. не обуславя предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото тя касае противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че произнасянето на ВКС касае различен казус в който въпросът за непререшаемост на спора не е поставян и не е разглеждан.
Що се касае до предпоставката на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, така, както е поставен, въпросът не би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото субективните и обективните предели на СПН се преценяват по отношение на всеки конкретен спор както при действието на чл.228 ГПК, така и при действието на чл.221 ГПК (отм.)
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждането на частната касационна жалба на Р. И. А. срещу Определение № 1* от 16.04.2010 год. по ч.гр.д. № 1048/2010 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: