Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
[населено място] , 02.08.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март , през две хиляди и тринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
Р. БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 25 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 т.2 ЗМТА .
Образувано е по иск на [фирма] , за отмяна на решение на Арбитражен съд при Б. търговско – промишлена палата , постановено на 18.09.2012 год. по В. № 705 / 2011 год., с което по предявени субективно съединени искове на търговските дружества „Е. М. „ , Е. , [фирма] и [фирма] , чрез пълномощника им [фирма] , е признато за установено по отношение на [фирма] , че между същите съществува валидно сключен най-късно на 28.03.2011 год. предварителен договор по смисъла на чл.56 от Наредба № 6 / 2004 год. за присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа относно съсобствения им обект – Вятърна електрическа централа в района на Д. и Генерал Т. , с инсталирана мощност от 500 MW , съответстващ на изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 6 / 2004 год. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси , както и че към 03.05.2011 год. е съществувало валидно правоотношение по този договор между същите страни . Ищецът атакува постановеното арбитражно решение , като претендира отмяна поради липса на арбитражно споразумение , обуславящо компетентността на арбитража , вкл. изрично противопоставяне на компетентността му при условията и в срока по чл.20 ал.1 изр.първо ЗМТА , евентуално поради нищожност на арбитражното споразумение , но на основание едно и също обстоятелство : неподписването на изготвения и изпратен на настоящите ответници предварителен договор , по смисъла на чл.56 от Наредба № 6 / 2004 год. , от органния представител на [фирма] – представляващия дружеството изпълнителен директор . Ищецът оспорва правилността на преценката на арбитражния съд относно на компетентността му , като обусловена от разрешаването на спора относно валидността на материалноправния договор , акцентирайки на самостоятелния характер на арбитражния договор и независимостта му от материалноправния , макар обективиран в същия / чл.19 ал.2 ЗМТА / . Изхождайки от изричната писмена форма за действителност / чл.7 ал.2 пр.1 ЗМТА / ищецът счита, че в случая такава не е налице, независимо от противопоставеното от ответниците / ищци в арбитражното производство / и съобразено от съда съпроводително писмо изх.№ 26-490-1 / 28.03.2011 год. , носещо подписа на представляващия [фирма] изпълнителен директор, придружаващо изпратения проект – според ищеца – на предварителен договор за присъединяване по чл. 56 от Наредбата .
Ответните страни – „Е. М. „ , Е. , [фирма] и [фирма] – оспорват иска . Подкрепят извода на арбитражния съд, че с горепосоченото съпроводително писмо не е отправена оферта за сключването на предварителния договор , по смисъла на чл.56 от Наредбата , поради което и разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД не намират приложение , а с оглед спецификата на процедурата по реда на чл.49 и сл. от Наредбата , е финализирано сключването на предварителния договор по чл. 56 от същата , на основание осъществената предходно процедура по уточняване на съдържанието му / условията за присъединяване / , въз основа на двустранна размяна на кореспонденция . Ответниците поддържат и довода за спазена писмена форма на арбитражния договор, предвид подписа на изпълнителния директор на [фирма] върху съпровождащото предварителния договор преждепосочено писмо , както и че изменението на енергийното законодателство / влезлия в сила Закон за енергията от възобновяеми източници, в сила от 03.05.2011 год./ е без значение относно валидността на арбитражния договор .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковата молба е подадена в срока по чл.48 ал.1 предл. първо ЗМТА , от легитимирано да предяви иска лице , предвид което и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество .
В съответствие с наведените доводи на ищеца , възраженията на ответниците и представените доказателства , настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното :
Ответните дружества, чрез представляващото ги дружество „ [фирма] , са стартирали процедура по сключване на договор за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежи , по реда на Наредба № 6 / 2004 год. на М.. Предварителният договор по чл.56 от Наредбата е изпратен с подписи на съгласували го лица – „ експерти от функционални отдели и управления „ на [фирма] , без подпис на представляващия [фирма] изпълнителен директор, ведно със съпроводително писмо – изх.№ 26-490-1 / 28.03.2011 год. , носещо подписа му. Съдържанието на писмото материализира волеизявление на автора изрично препращащо към предварителния договор , безспорно изявява знание за съществуването му , като възражение относно идентичността на последния с представения по делото и съдържащ спорната арбитражна клауза договор не е навеждано . АС на Б., преценявайки императивния тон на писмото, разпореждащ задължение за адресата да подпише и върне договора, а от друга страна характера и съдържанието на осъществяващата се преди сключването му процедура по чл.49 и сл. от Наредбата , по същество презумирайки насрещно постигане на съгласие по параметрите на предварителния договор , предвид неизпълнение вмененото в тежест на [фирма] задължение да представи за нуждите на арбитражното дело разменената между страните кореспонденция , т.е. прилагайки последици по смисъла на чл. 161 ГПК ,макар неупоменато изрично / мотиви на стр. 13 от решението, стр. 22 по номерацията на настоящото дело / е приел, че с така отправеното писмо , препращащо към съдържанието на предварителния договор и с подписването му от органния представител на [фирма] не е отправена оферта за сключването на предварителния договор по чл.56 от Наредбата , а е финализирано сключването му . На това основание съдът е счел неприложими чл.13 и чл.14 ЗЗД. С писмо вх. № .№ 26 – 4900 – 1 / 1 / от 21.06.2011 година ответниците, чрез представляващите ги дружество [фирма] , е върнало, съответно подписан , изпратения му предварителен договор . С писмо изх.№ 26-490–1/2/ от 28.06.2011 год. [фирма] го е върнало безмотивно , а с последващо уведомление изх.№ 26 – 490 – 1 / 6 / от 08.07.2011 год. , изходящо от Изпълнителния директор на [фирма] / стр.144 по номерацията на приложеното арбитражно дело / , съдържащо изявление за „ потвърдено изпращане на подписан от страна на [фирма] предварителен договор „ , е оспорено сключването му / 21.06.2011 год./ преди влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници / 03.05.2011 год. / . Предвид приложението на чл.13 ал.3 ЗЗД и алтернативно , предвид действието на разпоредбата на пар.6 ал.8 вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗЕВИ и невалидността на предоставеното за нуждите на процедурата становище , относно условията на присъединяване , по реда на чл.55 от Наредба № 6 / 2004 год. на М. , [фирма] е оспорило съществуването на валидно сключен към 21.06.2011 год. предварителен договор .
Видно от съдържащата се в арбитражното дело кореспонденция между страните, взаимоотношенията им за нуждите на исканото присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежи са стартирали още през 2008 год. / писма изх.№ 26-00-2407 / 25.11.2008 , изх. № 26-00-1030 от 28.04.2009 год., изх.№ 26-582-1 / 1 / 26.04.2010 год. на [фирма] , стр. 176 , 204 и 205 от арб. дело / . В хода на същите и съгласно изискванията на Наредба № 6 / 2004 год. са изпълнени множество предварителни действия, вкл . разпоредителни сделки от страна на ответниците, в удовлетворяване изискванията на присъединяването , по закупуване на имоти / за нуждите на площадки за планирани ветрогенератори , за подцентрала и съоръжения за присъединяване , последните подлежащи на задължително прехвърляне от ответниците в собственост на ищеца / , инициирани процедури по изменение на ПУП , във връзка със застрояването, проучвателни мероприятия и пр.. Визираните в самата Наредба срокове – за изготвянето на становище относно условията на присъединяването / чл.55 вр. с чл. 50 / са от порядъка 60 – 90 дни . Ответниците с исковата си молба пред АС на Б. са противопоставили твърдение за своевременно уведомяване на [фирма] за необходимостта от по – дълъг срок за подписване на предварителния договор, с оглед необходимостта от съгласуване с принципала на дружествата – немско дружество , при съответно изготвяне на немскоезичен вариант на предложения предварителен договор и приложенията му . Макар недоказано, изявлението е за предполагаем , с оглед обстоятелствата, факт и не е изрично оспорено от ответника в арбитражното производство . В търговския регистър е вписано съвместно представителство на самите дружества – ответници от представляващите ги управители – един от които немски гражданин / В. Дивалд /.
При така установеното от фактическа страна Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира от правна страна следното :
Съгласно чл. 7 ал.2 пр. първо ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено , като предвидената от закона форма е за действителност . Предл. второ на разпоредбата предвижда , че споразумението / което съгласно ал.1 предл. второ може да бъде самостоятелно или арбитражна клауза в друг договор – какъвто е настоящия случай / се смята за писмено , ако се съдържа в документ , подписан от страните , или в размяна на писма, телекси , телеграми или други средства за съобщения . Основателни са съображенията на всяка от страните в настоящото производство, че в качеството на процесуален договор , по смисъла на чл. 7 ал.1 предл. първо ЗМТА , арбитражният договор има своя самостоятелност и независимост от материалноправния договор , в обслужване споровете по който се сключва и съответно сключването и действителността му следва да се преценяват отделно и независимо един от друг .
Ищецът релевира , при идентичност на обстоятелствата – неподписването му от представляващия органен представител на [фирма] – доводи за липса / несключване / на арбитражното споразумение , но и за неговата невалидност / нищожност / . По същество обстоятелството за неподписването на предварителния договор, инкорпориращ арбитражната клауза , не обуславя основание за нищожност , поради липса на съгласие, по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като хипотезата на тази нищожност предпоставя формално материализирана воля на страните по сделката ,респ. споразумението , а такава се отрича . Следователно наведените от ищеца обстоятелства по неподписването са относими единствено към твърдение за липса на арбитражно споразумение . Доколкото в хода на производството е наведено , относимо към навременно въведеното , с оглед чл.48 ал.1 ЗМТА , основание „ недействителност „ на арбитражния договор , обстоятелството за сключването му след влизане в сила на ЗЕВИ , с оглед пар. 6 ал.8 вр. с ал.2 от ПЗР на същия, съдът счита, че и то подлежи на разглеждане .
Според настоящия състав писмената форма на инкорпорираната в предварителния договор за присъединяване по чл.56 от Наредба № 6 / 2004 год. на М. арбитражна клауза / чл.15.2 / се явява спазена , на основание чл.7 ал.2 предл. второ ЗМТА , със съвпадащите волеизявления на всяка от страните , съответно : на [фирма] , чрез отправяне към ответниците предварителния договор, подписан от експерти от функционални отдели и управления на дружеството, ведно с изходящо от представляващия ищеца съпроводително писмо изх. № 26-490-1 / 28.03.2011 год. , възпроизвеждащо недвусмислено волеизявление на автора за знание относно съпроводителния му, спрямо предварителния договор характер и съществуването на последния, като възражение относно идентичността му с представения по делото и съдържащ спорната арбитражна клауза не е навеждано . В тази връзка следва да се отчете и съдържанието на упоменатото по – горе уведомление изх.№ 26 – 490 – 1 / 6 / от 08.07.2011 год. , изходящо от Изпълнителния директор на [фирма] / стр.144 по номерацията на приложеното арбитражно дело / . В хода на арбитражното производство ищецът интерпретира съдържащото се в уведомлението изявление за „ подписан от страна на [фирма] предварителен договор „ , като единствено възпроизвеждащо съдържанието на изходящото от ответниците , чрез представляващото ги дружество [фирма] писмо, в отговор на който е изготвено уведомлението .Дори да се сподели интерпретацията му , то по-нататъшното съдържание на писмото , отричащо наличието на сключен договор именно с оглед приложение последиците на чл.13 ЗЗД / времето на обвързаност на предложителя с предложението / спрямо датата на приемането му от ответниците – 21.06.2011 год. , изключва извода за отправянето му в качеството на необвързващ с правните последици на предложение за сключване на договор „ проект „ , изготвен в рамките на „ съгласувателна процедура „ . В. , ЗЗД не урежда хипотеза на двукратно дистанционно / неприсъствено / сключване на договор и подобна теза влиза в нелогично противоречие с придадените от закона обвързващи и за оферента , а не само за адресата , правни последици от предложението .
В съответствие с гореизложеното, настоящият състав не споделя съображенията на арбитражния съд , че с отправянето на самото писмо изх. № 26-490-1 / 28.03.2011 год. на [фирма] , ведно с изготвения предварителен договор, е приключила процедурата по сключването му , но споделя извода , че в случая чл.13 ЗЗД не намира приложение, предвид следното :
Процедурата по Наредба № 6 / 2006 год. на М. , предпоставя предходно на сключването на „ предварителния „ / по смисъла на Наредбата / договор изпълнение на действия, вкл. с материалноправни последици за ответниците , в предварително уточняване условията на присъединяването . Съгласно чл. 54 ал.1 от Наредбата , при техническа невъзможност за присъединяване, съответното енергийно предприятие дължи предварителен мотивиран отказ , а след становище по конкретните условия на присъединяването / чл. 55 / същото з а д ъ л ж и т е л н о / чл.54 ал.4 / присъединява всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, освен когато не отговаря на предвидените условия . Следователно , „ предварителният „ / по смисъла на чл. 56 от Наредбата / договор за присъединяване , чието сключване / освен горното изключение, неотносимо в случая / не е в самостоятелната , автономна преценка на ищеца , а негово задължение , има характеристиката на окончателен такъв , по смисъла на чл. 19 ЗЗД , спрямо неформалния договор , сключен чрез отправеното от ответниците искане по чл.49 от Наредбата и последващото становище по конкретните условия на присъединяването , предпоставило и междувременно възлагане и насрещно удовлетворяване от ответниците на изрично разпоредени от ищеца действия . Спрямо сключването на окончателен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД , по мнение на настоящия състав разпоредбата на чл.13 ЗЗД не е приложима. Със сключването на предварителния / по смисъла на чл.19 ЗЗД / договор, всяка от страните се задължава за сключването на окончателния, поради което и дори ищецът да не се счете обвързан с конкретното предложение за сключването на окончателния договор , предвид непотвърдено приемане в срок, прилагайки последиците на чл.13 ал.3 / в случая към 21.06.2011 год. / , последното не рефлектира върху правото на насрещната страна – ответниците да претендират сключването на окончателния договор, тъй като не заличава само по себе си сключването на предварителния. Неспазването на срока по смисъла на чл.13 ЗЗД не е идентично на неспазен , като уговорен в самия предварителен договор, прекратителен срок за обвързаността на страните със същия . Следователно , предложителят [фирма] , в изпълнение на вмененото му изрично с чл. 54 ал.4 от Наредбата задължение , е безсрочно обвързан от предложения предварителен договор / не може да се ползва от последиците на чл.13 ал.3 ЗЗД / , като правните последици от влизането в сила на ЗЕВИ , с оглед пар. 6 ал.8 вр. с ал.2 от ПЗР са евентуално противопоставими спрямо материалноправния договор , в аспект на неговата действителност / което не е предмет на настоящия спор /, но не и по отношение действителността на арбитражно споразумение . Същото е сключено с подписването на предварителния договор от ответниците и достигането му до ищеца, с писмо вх.№ 26 – 4900 – 1 / 1 / от 21.06.2011 година . Преди достигане приемането до предложителя , с оглед влезлия в сила ЗЕВИ и уредените с обратна сила правни последици спрямо инициирани по реда на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата процедури по които няма сключени предварителни договори , [фирма] не е упражнило правото да оттегли инкорпорираната в материалноправния предварителен договор , арбитражна клауза , поради което и с оглед самостоятелния й и независим от материалния договор характер, същата следва да се счита в сила към момента на сезирането на арбитражния съд със спора.
В., дори да не би бил споделен извода за „окончателния „ по смисъла на ЗЗД характер на „ предварителния „, по смисъла на Наредбата , договор или неприложимостта на чл.13 ЗЗД спрямо сключването на окончателен по смисъла на ЗЗД договор , то следва да се съобрази, че в случая предложението на [фирма] не е обвързано с конкретен срок за приемане . На основание чл. 13 ал.3 ЗЗД преценим би бил срок, обичайно нужен „ според обстоятелствата „. Наред със спецификата и сложността на урежданите с договора отношения , такъв срок следва да бъде съобразен и с разпоредителни за имущество на дружествата – ответници последици от сключвания с [фирма] окончателен договор по реда на чл. 57 от Наредбата , който предварителния договор по чл.56 от Наредбата подготвя . Съгласно чл. 147 вр. с чл. 137 ал.1 т.7 ЗЗД тези разпоредителни последици предпоставят съгласие на принципала – дружеството едноличен собственик на ответниците , с качество на чуждестранно лице / немско дружество /, предвид което и твърдението на ответниците за необходим по-дълъг срок, вкл. предвид необходимост от немскоезичен вариант на предложението , какъвто не се твърди да е изготвен и отправен от ищеца , се явява състоятелно . От друга страна , за формиране съгласие на енергийното , респ. разпределително предприятие , по неформалния „ предварителен „ по смисъла на Наредбата договор, коментиран по – горе, с изготвяне на становището по чл.55 вр. с чл.50 от същата , са предвидени срокове в диапазона 60 – 90 дни . Справедливо и в съответствие с характеристиката и сложността на сключвания договор, е предоставянето на идентичен срок и по формиране волята на насрещната страна. Този срок следва да се счита приложим и спрямо формиране съгласие относно предложената арбитражна клауза, доколкото изборът на арбитражен път на защита , както и на конкретен арбитраж предпоставя съобразяване с предмета , съдържанието и последиците на сключвания материалноправен договор , въз основа на внимателен и отговорен прочит и анализ . Абстрактно сключване на арбитражна клауза , независимо от адекватно знание и преценка на съдържанието на договора , който ще обслужва , е в противоречие със самия закон – чл. 7 ал.1 ЗМТА .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] против [фирма], [фирма] и [фирма] , за отмяна на решение на Арбитражен съд при Б. търговско – промишлена палата , постановено на 18.09.2012 год. по В. № 705 / 2011 год. , на основание чл.47 т.2 ЗМТА .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на ответниците направените от тях за настоящото производство разноски , в размер съответно : 17 602,46 лв. – в полза на всяко от дружествата [фирма] и [фирма] и 35 204,94 лева – в полза на [фирма] .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :