5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
[населено място] ,06,12,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 657 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „ И. – К. В. Ш. „ против определение № 1362 / 22.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1154 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Търговска колегия , ІІІ състав , с което е потвърдено определение от 20.12.2011 год. по т.д.№ 3080/ 2011 год. на СГС, ТО, VІ отд. – 4 състав, за прекратяване производството по делото , поради уважен отвод за неподведомственост на спора пред съд , на основание валидна арбитражна клауза по сключения между страните договор, както и в частта относно разноските , присъдени в тежест на ищеца , с оглед прекратяването на производството , на основание чл. 78 ал.4 от ГПК , в размер на 1 200 лева . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , позовавайки се на съдържанието на отговора на ответника , като по същество твърди, че за да би се произнесъл по възражението за неподведомственост по чл.15 ал.1 ГПК , съдът е бил обвързан от изрично становище на ответника по относимостта на представения договор към предявения спор . Обжалва се въззивното определение и поради несанкциониране бездействието на първоинстанционния съд да препрати спора по компетентност на АС на БТПП, в съответствие с определението му по възражението за неподведомственост .В частта относно потвърдените разноски на основание чл.78 ал.4 ГПК , жалбоподателят изразява становище за неправилно приложение на нормата , не в съответствие със систематичното й тълкуване , предвид ал. 2 и ал. 3 на чл.78 ГПК . Навежда довод, че така предявеният иск е допустим, а десезирането на съда следва не от поведението на страните , а по силата на закона . Предявява хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] оспорва подадената касационна частна жалба, поради липса на основание за допускането й до касационно обжалване , а и като неоснователна по същество . Оспорва наличието на формулиран в съответствие с изискванията на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос . Дори изводим от изложението и като относим към приложението на чл.8 ал.1 от ЗМТА , такъв въпрос не се намира обоснован с допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК . Вторият от поставените въпроси – за задължението на съда да препрати делото на компетентния арбитражен съд , след уважаване на възражение за неподведомственост на спора пред съд – страната счита неотносим към предмета на спора . Третият от поставените въпроси – процесуалноправен – относно приложимостта на чл.78 ал.4 от ГПК и в случай на прекратяване на производството , поради уважено възражение за неподведомственост на спора пред съд , идентично и на втория от формулираните въпроси ответната страна намира необоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , предявена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване , тъй като с потвърдителното въззивно определение по уважено от първоинстанционния възражение за неподведомственост на спора, е преградено разглеждането на спора пред съд . В този случай , в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл.15 ал.2 ГПК, касационното обжалване е допустимо в хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК . В частта относно разноските, с оглед цената на предявения главен иск и касационната обжалваемост на прекратителното определение , въззивното определение е също обжалваемо .
По допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове за осъждане ответника да заплати цената на доставено вино , в размер на 31 779,55 лева, за която доставка е издадена отделна фактура , ведно с обезщетение за забава в издължаването на цената , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, в размер на 1 332,08 лева, изрично предявявайки вземането си на основание договор № 1001 / 06.01.2010 год. , за доставка на общо количество от 150 000 л. / купажна партида /. Чл.9 от този договор съдържа противопоставената от ответника с отговора на исковата молба арбитражна клауза . Ответникът не оспорва , а с оглед противопоставеното възражение за неподведомственост , очевидно изрично твърди договора за приложим към основанието на предявената претенция , оспорвайки по същество качеството на доставката . В този смисъл не би могъл да се сподели извод за липса на становище на ответника по приложимостта на договора към процесното отношение , респ. по наличие на противопоставима арбитражна клауза .Процесната арбитражна клауза сама по себе си е ясна, недвусмислена, не съдържа неясноти и противоречия и не е налице спор по тълкуването и действителността й . Първоинстанционният съд е уважил възражението и прекратил производството по делото, присъждайки в полза на ответника направените разноски от 1200 лв. – адвокатско възнаграждение , изрично договорени само за защитата , упражнена с подаването на отговор на исковата молба , включваща и възражението за неподведомственост на спора на съд и доказано заплатени , ненадхвърлящи минимума съгласно Наредба №1 / 2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения – чл.7 ал.2 т.4. Въззивният съд е потвърдил определението изцяло .
Касаторът не е формулирал изрично въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , но поставените процесуалноправни такива са изводими от изложението и в този смисъл – уточняеми от настоящия състав, съгласно правомощията , предоставени му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, като предявени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , в следния смисъл : 1 / При уважено възражение за неподведомственост на спора пред съд , на основание чл. 19 вр. с чл.15 ал.1 от ГПК , длъжен ли е съдът да изпрати делото по компетентност на съответния арбитражен съд ? и 2 / Разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК относно възмездяване разноски на ответника приложима ли е и в тази хипотеза – на прекратено , поради уважен отвод за неподведомственост на спора , съдебно производство ? . Изложението по формално сочен в същата хипотеза материалноправен въпрос, не позволява извеждането му чрез уточняване . Дори да се приеме , че същият е свързан с необходимостта от изрично становище на ответника по относимостта на договора , съдържащ арбитражната клауза, към спорното правоотношение, то такъв въпрос не би имал характеристиката на правен въпрос : не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд , обяснимо и с оглед непредявяването му в този смисъл с въззивната жалба . Впрочем самото предявяване на възражението от страна на ответника , както се посочи по-горе , съставлява позоваване на договора, като приложим към спорното правоотношение , каквото е и становището му по съществото на спора , а и изричното позоваване на ищеца в исковата молба .
Първият от процесуалноправните въпроси също няма характеристика на правен такъв по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда , като напълно неотносим към преценката за неподведомственост на спора на съд , а към последици от уважаването на възражението , т.е. към правилността на последващи преценката на съда по релевантния въпрос процесуални действия , като правилността сама по себе си е извън основанията за допускане на касационното обжалване . Липсата на правен въпрос , покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК , изключва възможността за произнасяне по допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Във всички случаи, обаче, следва да се съобрази , че не е налице процесуална норма , относима към така поставения въпрос, която въззивният съд не само да не е съобразил / което би било основание за неправилно процесуално действие извън обхвата на настоящото произнасяне / , но в тълкуването на която да е вложил смисъл , противен на вложения от законодателя .
Процесуалният въпрос по приложението на чл.78 ал.4 от ГПК в случай на прекратяване на съдебно производство , на основание чл.15 ал.1 от ГПК , макар правен – относим към предмета на спора и обуславящ решаващите изводи на съда , не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Нормата на чл.78 ал.4 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК е ясна , не е провокирала противоречива съдебна практика, нито е налице непротиворечива , но подлежаща на преодоляване такава, с оглед изменение в обществените условия или законодателството . Несъстоятелен е изводът за систематично тълкуване на чл.78 ал.4 ГПК във връзка с чл.78 ал.2 и ал.3 от ГПК, както предвид яснотата на ал.4 , непредпоставяща тълкуване, така и предвид обстоятелството, че ал. 2 и ал.3 разглеждат напълно различни и несъвместими с ал.4 хипотези .
Нещо повече : в хипотеза на произнасяне по чл.274 ал.3 ГПК, макар относно дължимостта на държавна такса по производство, прекратено поради отвод за неподведомственост , на основание чл.15 ал.1 вр. с чл.19 ал.1 ГПК / респ. приет за основателен отказ за връщането й на ищеца , след прекратяването на производството на това основание / , Върховен касационен съд / опр. 459 / 10.07.2012 год. по ч.т.д. № 226 от 2012 год. на І т.о. / се е обосновал именно с изначалната допустимост и подведомственост на съд на така предявения иск и последващото му десезиране , с упражнения от ответника основателен отвод за неподведомственост . Аналогично на внесената държавна такса , направените от ответника разноски до момента на прекратяването имат своето процесуално основание , тъй като прекратяването не настъпва по силата на закона, както неоснователно твърди жалбоподателя , нито се касае за процесуална пречка , за която съдът следи служебно . Разноските са провокирани от несъобразяване ищеца с договорената арбитражна клауза – относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството , от което следва , че ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от последващото му прекратяване , при позоваване на ответника за съществуването й , в срока по чл.8 ал.1 вр. с пар.3 ПЗР на ЗМТА . Още повече в случая претендираните и възмездени разноски са в съответствие с обхвата на действително дължимата защита, с оглед противопоставения отвод за неподведомственост , ограничена до подаването на отговор на исковата молба .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1362 / 22.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1154 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Търговска колегия , ІІІ състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :