О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
[населено място] ,29,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести март , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1626 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. -В. Т. против определение № 59 / 31.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 81 / 2013 год. на Окръжен съд – Велико Търново , с което е потвърдено определение № 2801 / 06.12.2012 год. на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 1310 / 2012 год . , за оставяне без уважение подадената от страната молба за възстановяване на срок за заплащане дължима държавна такса по подадена въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, вкл. указаната от съда необжалваемост на същото пред Върховен касационен съд . В тази връзка се позовава на т.5 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС , извеждайки касационната обжалваемост на въззивното определение от преграждащия му за развитието на съдебното производство характер , с оглед погасителен за процесуалното право на жалба на страната ефект , в какъвто смисъл същото / с квалификация съгласно ГПК отм. – чл.39 / е изрично цитирано в посоченото ТР .
Ответната страна – С. Т. С. – не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима , тъй като въззивното определение ,постановено на основание чл. 66 ал.2 ГПК , не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274 ал. 4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК , предвид цената на предявения от жалбоподателя – ищец иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК – за установяване изискуемо вземане на В. – В. Т. спрямо С. Т. С. , в размер от 8 000 лв. , по запис на заповед . Следователно, цената на иска е под законодателно визирания праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 10 000 лева . От значение за квалификацията на делото като търговско е предмета на иска , в случая – вземане по абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1 т.8 от ТЗ , достатъчно да обуслови търговски характер на делото , без значение качеството на лицата по сделката , съгласно чл.286 ал.2 ТЗ , макар че в случая и страната – поемател по менителничния ефект е търговец , съгласно чл. 1 ал.2 т.2 ТЗ . Наведените от жалбоподателя съображения , основани на т.5 пар. 7 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС са неотносими , тъй като недопустимостта на касационното обжалване в случая се основава на чл.274 ал.4 ГПК , каквато аналогична разпоредба в ГПК / отм./ , при чието действие е постановено ТР №1 / 2001 год. , няма . Разрешенията на т.5 от ТР № 1 / 2001 год. остават приложими , но само за определения, чиято касационна обжалваемост , с оглед цената на исковете и съобразно характера на делото , не е изключена с приложението на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. – В. Т. против определение № 59 / 31.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 81 / 2013 год. на Окръжен съд – Велико Търново .
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :