3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№510
[населено място] ,17.07.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети юли , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2421 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал. 1 т.1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] , чрез процесуалния представител на дружеството – адв.Р. К. , против определение № 79 / 25.03.2013 год. по т.д.№ 12 / 2013 год. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същото дружество против постановеното решение № 345 / 21.08. 2012 год. по в.т.д. № 350 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд , Търговско отделение . Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че съставът на второ търговско отделение , при съобразяване с нормата на чл. 280 ал.2 ГПК , е взел предвид единствено цената на предявените от противната страна – ищец обективно съединени искове / всеки под 10 000 лева , при безспорен характер на производството като такова по търговски спор / , но не и размера на активното вземане , произтичащо от едно единствено основание и надхвърлящо прага от 10 000 лева , предявено от жалбоподателя – ответник с възражение за прихващане , неуважено при преценка на основателността му по същество . С оглед това и формиращата се по отхвърлянето му , на основание чл.298 ал.4 ГПК, сила на пресъдено нещо , жалбоподателят мотивира касационна обжалваемост на решението .
Ответната страна – ЕТ „ Б С – Т. С „ – оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното определение , като не споделя довода за формиране сила на пресъдено нещо по разгледаното и отхвърлено възражение за прихващане . Единствен критерий за допустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280 ал.2 ГПК, е цената на исковете, а насрещен иск ответникът не е предявил, за да би избегнал ограничението на закона , като разширително тълкуване на чл. 280 ал.2 ГПК страната намира недопустимо .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване , като преграждащ развитието на касационното производство, съдебен акт .
Жалбата е процесуално допустима , но неоснователна, по следните съображения :
С чл. 298 ал.4 ГПК , в изключение от принципа за формиране сила на пресъдено нещо по предмета / основание и петитум / на предявените искове , законът предвижда формиране сила на пресъдено нещо и по разрешените в производството възражения за задържане и прихващане , като не разграничава формирането й спрямо правния резултат от разглеждането им – уважаване или отхвърляне . В съдебната практика е проведено разграничение единствено с оглед произнасянето по възражението за прихващане по същество – по основателността му , формиращо сила на пресъдено нещо , за разлика от произнасяне по липсата на формални предпоставки за разглеждането му – компенсируемост , изискуемост на активното вземане , в който случай сила на пресъдено нещо не се формира / виж решение № 45 / 22.04.2009 по т.д.№ 483 / 2008 год. на ВКС, І т.о. / .
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК / след изм. й обн. в ДВ бр. 100 от 2010 год./ предпоставя касационната обжалваемост на въззивните решения от цената на предявимите искове, за разлика от предходната й редакция / ДВ бр. 59 / 2007 год. / предпоставяща я от обжалваемия интерес на страната , който и в случай на отхвърляне със сила на пресъдено нещо възражението за прихващане , се формира от размера на по-малкото от прихващаните вземания / пасивното – като сбор от вземанията по отделните искове – също надхвърлящо 10 000 лева в случая / . Следва да бъдат споделени доводите за недопустимост на разширителното тълкуване на чл.280 ал.2 ГПК , тъй като интересът на страната от триинстанционна защита на правото й – предмет на упражненото възражение за прихващане – не е засегнат от разпоредбата , съответно защитата му – в пълния възможен инстанционен обхват – не е изключена от процесуалния закон . Страната , с оглед всички произтичащи от упражняването на възражението за прихващане правни последици, вкл. санкцията за касационна необжалваемост, като предпоставена от цената на исковете срещу които то се предявява , следва да прецени правния си интерес от предявяването на правото си чрез този именно процесуален способ , вместо с насрещен иск . Ползвайки се от облекчения ред за предявяването му – без дължима държавна такса – същата следва да понесе и неблагоприятните му страни . Неограниченият – до упражняване само чрез възражение за прихващане – избор на ответника , лишава от основание разширителното тълкуване на чл.280 ал.2 ГПК, в защита на конституционно гарантирани права и принципи на гражданското съдопроизводство .
Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната частна жалба на [фирма] , чрез процесуалния му представител адв.Р. К. , против определение № 79 / 25.03.2013 год. по т.д.№ 12 / 2013 год. на състав на ІІ т.о. на Върховен касационен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :