О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
[населено място] , 15.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети юли , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2224 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 2 вр. с пр. 1 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 142 / 18.02.2013 год. , постановено от състав на първо търговско отделение на ВКС , по ч.т.д. № 5 / 2013 год., с което е оставена без разглеждане , като недопустима, частна касационна жалба на същото дружество против определение № 1884 / 11.09.2012 год. , постановено по ч.гр.д.№ 3069 / 12 год. на Софийски апелативен съд . С последното е отменено допуснато от първоинстанционния съд обезпечение на отрицателен установителен иск на жалбоподателя против [фирма] – за недължимост на вземане и молбата е оставена без уважение, поради вероятна недопустимост на иска , по съображения от чл. 299 ГПК . Жалбоподателят оспорва правилността на определението , с довода , че съдът не е съобразил обстоятелства , относими към преценката за допустимост на иска, въведени и в частната касационна жалба : влязъл в сила оздравителен план на [фирма] , невключващ вземането на ответника , макар същото да е установено между страните със сила на пресъдено нещо / мотивирала и отказа на въззивния съд / , по аргумент от чл. 739 ТЗ.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната частна жалба и моли постановеното определение на състав на първо търговско отделение на ВКС да бъде потвърдено , по съображенията изложени в същото . Претендира възмездяване на понесени в производството разноски .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение констатира , че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По същество касационната частна жалба е неоснователна .
Правилни са съображенията в атакуваното определение на ВКС, че въззивното определение , с което съдът се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по допускане или отказ за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК , независимо дали потвърждава допускането или потвърждава отказа за допускане, както и когато отменя допускането и отказва исканото обезпечение , освен в случаите , когато отменя и сам допуска исканото обезпечение / какъвто не е настоящия случай / , не подлежи на касационно обжалване, с оглед изричната разпоредба на чл. 396 ал.2 пр. 2 ГПК , по същество възпроизвело разрешението на ТР № 1 / 21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС . Наведените в касационната частна жалба доводи по допустимостта на иска – предмет на исканото обезпечаване, са относими към последваща фаза на производството – по проверка на правилността на определението на въззивния съд, която обаче е изключена от необжалваемостта на определението му. Последната се обуславя от непреграждащия му характер , кумулирано с изрично уредената от закона обжалваемост само в хипотезата на чл. 396 ал.2 пр. 2 ГПК, с оглед осигуряване равнопоставеност в защитата и на противната страна / длъжника /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната частна жалба на [фирма] против определение № 142 / 18.02.2013 год. , постановено от състав на първо търговско отделение на ВКС , по ч.т.д. № 5 / 2013 год. .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК да заплати на [фирма] понесените в настоящото производство разноски от 2 198 лева / заплатено адвокатско възнаграждение / .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :