О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25/09.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 4055 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Х. Г. А., подадена чрез назначения на същата особен представител адв. К. М. , против определение от 30.09.2013 год. на Софийски градски съд, гражданско отделение , ІІ – ри „А” състав , постановено по гр.д.№ 7830 / 12 год. , с което е върната , на основание чл.267 вр. с чл. 262 ал.2 т.2 ГПК въззивната жалба на същата страна против решение от 08.03.2012 год. по гр.д.№ 44516 / 2010 год. на СРС, ГК, 27 състав и прекратено производството по въззивно дело № 7830 / 2012 год. по описа на СГС . Правилността на определението се оспорва с довода, че съобщението за неуважаване лично отправената от страната – Х. А. молба за освобождаване от дължима държавна такса по въззивната жалба , е връчено на особения й представител, вместо лично на нея, при липса на контакт между двамата, поради което и не може да се приеме за редовно уведомена , отказът за освобождаване от държавна такса – за влязъл в сила , респ. възобновено задължението на страната за заплащане на държавна такса по въззивната жалба , неизпълнение на което е санкционирано с връщането й . Особеният представител – адв.М. – се позовава на неупълномощаването си изрично от страната както да подаде молбата по чл. 83 ал.2 ГПК , така и да обжалва отказа по същата .
Ответната страна – А. Г. – не е взел становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение , констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , но е неоснователна, предвид следното :
В първоинстанционното производство жалбоподателката – ответница Х. А. е представлявана от назначен от съда особен представител – адв.Кр. М. , на основание чл. 47 ал.6 ГПК. Същият е обжалвал постановеното срещу Х. А. първоинстанционно решение , като в съответствие с последващо приетото, спрямо произнасянето на администриращия и на въззивния съд , в т. 7 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д. № 6 / 2012 год. ОСГТК на ВКС, не му е изискано заплащане на държавна такса по въззивната жалба . Впоследствие , разпореждане за дължима държавна такса е връчено на самата страна – на 29.09.2012 год. , чрез призовка с посочен в същата адрес, идентичен на регистрирания от нея постоянен адрес , макар връчването да е извършено в Б. „ Призовки „ . При това връчване Х. А. не е посочила друг , актуален адрес за призоваване , нито е заявила, че няма да се ползва от особения представител адв.Кр. М.. С последваща молба от 05.10.2012 год., в която е посочила същия адрес , е поискала освобождаване от държавна такса , оставена без уважение с разпореждане на Председателя на СГС от 11.10.2012 год. . Опитите за връчване на това разпореждане лично на страната, както на регистрирания от нея постоянен адрес, на който веднъж е била редовно призована , така и на регистрирания настоящ адрес, са останали безрезултатни . Съобщението е връчено чрез особения представител – адв.М. – на 18.09.2013 год. и предвид необжалването му , влязло в сила . До постановяване на атакуваното определение не е внесена дължимата държавна такса по въззивната жалба , предпоставило връщането й като нередовна .
Настоящият състав споделя мотивите на въззивния съд , че процесуалният представител на страната , чието служебно назначаване като особен представител тя не е оттеглила , притежава всички процесуални права, вкл. правото на получаване съобщения и съдебни книжа от името на въззивницата и следователно същата следва да се счита редовно уведомена чрез него. Обстоятелството, че последващо не е осъществила контакт с лицето, предвид което е осуетила възможността да научи за резултата от молбата си по чл. 83 ал.2 ГПК, с оглед евентуалното й обжалване , е ирелевантно за правните последици на връчването . Страната следва да понесе последиците на собственото си процесуално бездействие, а според ответната страна – от вероятната злоупотреба с процесуални права .
Нещо повече : след редовното си еднократно уведомяване жалбоподателката е следвало да посочи новия си адрес , като за последиците от непосочването е уведомена със същото съобщение / лист втори на формуляра „ съобщение до страна „ / , поради което спрямо нея намира приложение чл.41 ал.2 вр. с ал.1 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.09.2013 год. на Софийски градски съд, гражданско отделение , ІІ – ри „А” състав , постановено по гр.д.№ 7830 / 12 година.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :